Юношеството – предизвикателствата на прехода от детство към света на възрастните

Безспорно е, че юношеството е един от най-трудните периоди от развитието на индивида, защото тогава се извършват значителни физиологични, психични и емоционални промени. Особено предизвикателство за успешното адаптиране на юношата към тези качествено нови състояния представлява скоростта, с която тази трансформация се случва. Често в рамките само на няколко месеца от появата на типичните полови белези на сексуалното съзряване, отношението на юношата, както и на възрастните около него към “новото” тяло, търпи фундаментална промяна. Трудността също идва и от факта, че емоционалното съзряване по правило настъпва по-късно от физиологичното съзряване.

Средствата, чрез които променящата се представа на юношата се осъществява за това “кой е той сега”, могат да варират в много широк диапазон от защитни или адаптивни състояния и поведения. Примери за това са:

  • подражанието от страна на младия човек на известни личности или значими хора от живота му, в опит да се идентифицира с тях и да намери достойна за възхищение, респектираща идентичност;
  • да се представя за “псевдо-възрастен”, с други думи външно да отхвърля всичко, което го прави да изглежда дете, за да избегне състоянията на безпомощност и зависимост, свързани с това;
  • да бъде “доброто момиче/ момче“. Интензитетът на естествените агресивни импулси в тази възраст може да бъде изключително плашещ, затова някои тинейджъри се „справят“ с това (макар, че това е по-скоро неадаптивно и със сигурност временно решение) като отхвърлят валидността на тези импулси. Веднъж „лишени“ от правото си да съществуват обаче, изтласканите в подсъзнанието агресивни импулси оказват от там незабелязано влияние върху поведението. От там те могат да подтикват към репариращи действия, с цел да облекчат страданието от неосъзнати чувства на вина за „нанесените“ щети от агресивните идеи/мисли (съществуващи във фантазията на юношата) върху родителите, членове на семейството или хора от обкръжението. В други случай този вътрешнопсихичен конфликт може да доведе до засилена тревожност, безсъние, или да се наблюдават симптоми като тикове или панически атаки;
  • възможно е опитът на юношата за приспособяване към драстичните промени да включва опасни поведения, като употребата на алкохол, наркотични вещества, участието в банди или употреба на насилие върху другите или агресия насочена към собственото тяло и личност. В такива ситуации често се изисква помощта на специалист –  детски психотерапевт или психолог.

 

На кратко, основните задачи за разрешаване по време на юношеството са:

  • Успешно предоговаряне на взаимоотношенията с родителите и възрастните, с акцент върху изграждащите се самостоятелност и независимост (индивидуация);
  • Преходът от живот и взаимоотношения предимно в семейната среда към живот и взаимоотношения във външния свят (сепарация);
  • Намиране и утвърждаване на собствена нова идентичност, както и на сексуална идентичност.

Задачите, пред които са изправени юношите са нелеки и изискват много усилия, както и разбиране и подкрепа от страна на родителите и възрастните. Особено важна е способността на родителите да проявяват желание да разбират трудностите, с които растящият млад човек се сблъсква при преминаването през този турбулентен период. Емоционалната подкрепа идваща отвън е в основата на изграждането на капацитета за толериране на често непоносимите емоционални състояния, които преживява тинейджърът („ако някой друг може да понесе това мое състояние, то може би и аз мога“).  Да се „преживяват“ и „понасят“ трудните чувства от своя страна подпомага развитието на способността да не се преминава към действие или да не се реагира импулсивно, а да се мисли върху възможните причини за тези състояния.

Как да подпомогнем младия човек в процеса на преминаването му през трудния период на юношеството?

  • подкрепяйки развитието на способността му за толериране на раздяла (от семейството);
  • валидизация на амбивалентните чувства свързани с траура в процеса на загубата на старата представа за себе си („вече не съм дете“) в контекста на все още неизградена нова идентичност;
  • поощряване на всяка инициатива и желание за поемането на отговорност за собствения избор и чувствата на независимост които следват от това;
  • акцентиране върху нуждата да се прави разлика между собствено мнение/желание и това на другите, за да се достигне до по-реалистични представи за света извън собствената личност.

Необходими са години, за да може юношата да намери балансирана и реалистична представа за собствената си идентичност, която да може да търпи промяна при необходимост. Понякога по време на юношеството възникват затруднения или фиксации в транзита от детството към света на възрастните, които често се оказват непосилни за разрешаване от младия човек или неговото семейство. В такива случай е добре да се помисли за консултация с детски/юношески психолог/психотерапевт, за да се потърсят възможните причини, които могат да стоят в основата на емоционалните, психичните или поведенченските затруднения, които преживява юношата. В някои случаи две или три семейни консултации могат да се окажат достатъчни, за да се осъществи промяна. В други случаи се касае за трудности, които датират от по-ранен етап и изискват повече време и психотерапевтична работа. Но дори родителите да подкрепят идеята за това детето им да посещава психотерапевт, то това съвсем не означава, че младият човек ще е склонен да приеме тази идея. Това е основна трудност, затова, ако родителите са стигнали до решението да потърсят психотерапевтична помощ, е важно първо да се консултират с психолога, за това какво и как да кажат на детето си.

 

* За повече информация по темата или за да запишете консултация, можете да позвънете на телефон +359 897 050 800.

 

Автор:

Надя Николова

Магистър по психодинамична психотерапия и консултиране на деца и юноши към Бъркбек, Лондонски Университет. През 2015 г. получава квалификация за психотерапия чрез движение и танц от колежа Голдсмитс. В периода между 2003г. и 2018г. работи и живее в Лондон. В практиката ѝ се включва клинична работа с деца и юноши в болнична среда (Great Ormond Street Hospital), където работи над 4 години. От 2015г. до 2018г. работи като психотерапевт към неправителствена огранизация, подкрепяща деца в училищна възраст в Англия и Уелс. От 2016 има частна практика с деца и възрастни в София. Редовен член е на Асоциация по Психотерапия на Бъркбек ( BCA), групов член на Британския Психоаналитичен Съвет (BPC) и асоцииран член на Българска асоциация по психоонкология (БАПО). За да се свържете с Надя Николова, моля позвънете на телефон 0897 050800.

No Comments

Post a Comment