Вредят ли компютрите и телевизията на психичното развитие при децата?

Настоящата статия няма за цел да демонизира „новите“ технологии, в частност телевизия, компютри, таблети и пр., а да покаже вредата от прекомерната им употреба във време, когато детския мозък и мислене все още се формират бурно.

Въпроса е не дали да се ползва виртуалната среда, а кога и колко да бъде тя спътник на наследниците ни.

 

Децата под 5-годишна възраст са активно растящи, научаващи и изграждащи  навици, които ще оформят тяхното психическо, физическо и емоционално здраве. В този  знаков период за развитието на тялото и психиката, всички потенциално вредни  въздействия могат да имат дългосрочни психо- соматични последствия.

Гледането на телевизия има някои положителни, но и доста отрицателни въздействия върху ранното развитие на мозъка, поведението и здравето, изобщо.

Малчуганите учат най-ефективно при взаимодействието си с други хора, затова връзката родител- дете е от решаващо значение за социалната адекватност и  кумуникативност, но с телевизията, тази връзка е дълбоко засегната поради намаленото, фрагментирано и непълноценно прекарано време.

Добре е да знаем, че изграждащият се мозък е генетично предразположен да се учи на социални взаимодействия от контакта с възрастни и други деца, а не от бездушният син екран .

Децата имат силна нужда от положителни преживявания, емоции и подкрепящи стимули с техните родители. Комуникацията с все още неговорещото кърмаче, дори на „бебешки“ език  предоставя умствена стимулация, която е несравнимо по- полезна от мултимедийните залъгалки: именно заради това, според изследователите, телевизора забавя придобиването на езикови умения, които пък на свой ред затормозяват цялото по- нататъшно развитие.

За съжаление, поради претовареност на родителите, все повече деца потъват тотално в света на телевизията и компютрите, дълго преди  да започнат училище.

Детския мозък претърпява огромен растеж през първите три години от живота, като масата му нараства трикратно до 12-ия  месец и именно в този период преживелищният опит от всички сетива има огромно въздействие върху цялостното развитие, особено пък що се отнася до изграждането на грубата и фина моторики.

За бебета и малките деца, изображенията на телевизионните екрани се различават значително от тези в реалния свят. Неспособността им да възприемат разликата между двата свята може да има дълготраен негативен ефект върху възприятията, езиковото богатство, зрението, паметта, когнитивното развитие и вниманието.

Въпреки че гледането на телевизия е пасивна дейност, разбирането на отправените послания от синия екран,  изискват специфични умения за слушане, памет и съждение. През първите три години от живота си, децата не могат да разберат напълно такива послания, тъй като много от тези умения едва са започнали да се развиват. Визуалният език, използван от телевизионните екрани, често е твърде комплициран за декодиране от децата, а оттам и нивото на възприемане на информация остава относително ниско.

Друг сериозен проблем са двуизмерните образи от екрана- в реалния свят, например, едно кубче или топка може да се види, докосне, изтъркаля или подреди, което  ангажира зрението, дълбочинното възприятие, разпознаване на цветовете и контролиране на моториката. Гледайки телевизия, децата използват единствено зрението си и то- двуизмерно. Бързо променящите се сцени, пък обуславят подрастващите да задържат вниманието си, само за кратки периоди от време, като могат  да допринесат за проблеми с краткосрочната памет, изобщо. Специалистите предполагат, че визуалното и слуховото натоварване от телевизията влияят негативно на нивата на вниманието, креативността и уменията за критично мислене.

Гледането на не съобразени с възрастта, програми, може да повлияе в начина на игра, да затормози научаването и да опосредства комуникацията  с родителите и другите деца, като по този начин се затрудняват обучението и училищната ангажираност в бъдеще.

Твърде многото време пред екрана  може да се отрази негативно  върху учебни дейности, като четене, подготвяне  на домашни и внимание, както и върху жизнено важните дейностти на съня, хранителните навици и възможността да понася определени дози неудовлетворение или напрежение.

Въпреки, че няма пряка връзка между гледането на телевизия и дефицита на внимание, изследвания в изданието на „Педиатрия“ от април 2004, индикират за намерена зависимост между гледането на телевизия в проблеми с вниманието в ранното детство. Изследователите са наблюдавали повече от 2000 деца, които са стояли малко повече от един час пред телевизора, всеки ден на възраст от 1 до 3 години. Десет процента от тези деца са имали проблеми на вниманието на възраст, преди да навършат 7 години.

Повечето детски психолози са на мнение, че за деца под 2 годишна възраст не е препоръчително да стоят залепени дълго пред екраните, защото са  неспособни да  разберат съществуващите отношения между телевизията и реалността, която тя изобразява. Освен това се препоръчват, ако все пак се налага детето да бъде оставено за малко пред телевизора, то това да са добре подбрани и разработени програми, подходящи за възрастта, които могат да подкрепят изграждането на умения у децата, като грамотност, езикова култура, умения за излушване и изграждане на съждения, както и да развиват адекватно социално поведение.

Важна особеност е, че децата в предучилищна възраст ще научат повече от образователните предавания, когато ги гледат в компанията на  възрастен, отколкото ако го правят сами.

Нека обобщим: основната разлика между телевизора и живия контакт  е, че първият създава консуматори, а вторият- развива мисленето. Когато едно дете чете или родителят му разказва приказка, мозъкът трябва да преобразува буквите в дума, думата- в изречение, изречението- в мисъл. На тази мисъл трябва да и се придадат образ, цветове, мирис, движение. Цялата тази дейност развива, докато стоенето пред екрана кара детето да поглъща едни готови, сурогатни на реалността образи, които са „сдъвкани и изплюти“ от някой друг. Веднъж изградено подобно инертно мислене, прави детето, изключително податливо на внушения, реклами и като цяло- на всякакви средства за манипулация.

Статията е подготвена за специално за списание „Майчинство“

*За допълнителна информация по темата или за да запишете консултация с детски психолог, моля позвънете на телефон +359 876 515 1 34

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

Comment ( 1 )

  • Дам, не е добре положението. Стараем се нашето дете (2г.) да стои пред телевизора възможно най-малко време. Обикновено иска само, когато се храни. Ако не гледа филмче, в повечето случай не иска да яде. Което означава филмче на вечеря, а през уикендите 2 пъти по 30-40 мин за обяд и вечеря, закуската минава между капките. Това ни е режимът за момента.

Post a Comment