Възпитанието не е подкупване или авторитаризъм!

Преди да насочим приоритетно вниманието си към тийнейджърите и техните проблеми, е добре да обърнем поглед назад към по-ранното детство, моделите на възпитание и към въпроса за авторитета, защото именно него най-често атакуват порасналите ни деца.

За да не заемат позицията на „лоши“ родители и поради страха детето им да не ги мрази, съвременните майки и татковци често предпочитат да подкупват отрочето си, вместо да му забранят.

Изборът да подкупиш, вместо да употребиш авторитета  си, не е адекватно родителство, а слабост, прикрита, като налагане на ред и правила. Страданието на детето обикновено се обяснява с думи, като „Бия те, защото искам да станеш човек“ или пък „ Сега страдаш, но утре ще ми благодариш, че съм те насилил да правиш това“. Диаметрално противоположната нагласа във възпитанието е детето да бъде презадоволено, превръщайки се в „His majesty, the baby!”

Ясно е, че и двата подхода са еднакво неефективни в дългосрочен план. Ако преди време родителят е този, който е дирижирал всеки един аспект от живота на детето – от това, какво да облече, кога да яде или кога да ходи до тоалетна, днес всичко това се отхвърля тотално и е „на мода“ всичко да е позволено, детето да бъде оставено да „покаже само“, какво иска.

Реалните потребности на детето нито преди, нито сега са във фокуса на вниманието – целта е нашето (на родителите) спокойствие. В единия случай получаваме това, което искаме, чрез силата, а в другия – чрез подкупването. Проблемът е, че след като използването на сила се отхвърля от обществото, родителите решават, че единственото, което им остава, е да подкупват… Веднъж обаче стартиран този модел на поведение от възрастните, много бързо бива възприеман и от самите деца. Те започват методично да го прилагат спрямо родителите си, за да постигат своите цели.

Ако да подкупва е относително безобидно за малкото дете (защото по този начин се изгражда самоувереността му), то за тийнейджъра това би могло да бъде катастрофално! По време на пубертета, младият човек е готов да се противопостави на всичко, което може да ограничи неговите желания и искания до момента, в който се сблъска (или направо катастрофира) в непреодолимите забрани на обществото.

Адекватното родителство, всъщност не е нищо по-различно от добре обмислен и приложен баланс.

В началото на възпитателния процес е необходимо да покажем на детето, че не всичко е позволено. Когато то разбере смисъла на ограниченията, ще е в състояние да ги възприеме истински, а не само формално.

Етапите през, които ще премине, съответно са: послушание в детството, непослушание в юношеството и отказ от подкупване (т.е. от злоупотреба с властта над другия) в зряла възраст.

Авторитетът, изграден върху не-подкупването, всъщност е истински работещият възпитателен модел. Именно той е в основата на възпитанието, което юношата ще приеме и в последствие ще приложи в собствения си живот!

Очаквайте продължение на темата в следващата статия, където ще се опитам да представя практически съвети, като детски психолог, как да изградим работещ родителски авторитет.

Статията е подготвена и публикувана в Puls.bg: http://www.puls.bg/health/relationships/news_24049.html

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment