Видове играчки, според възрастта на детето

Един въпрос за играчките, за видовете играчки според възрастта. Доста родители си задават този въп­рос. Често се говори и за обучаващи играчки. Трябва да споменем, че съществуват, от една страна, обучаващи, а, от друга – твърде комерсиални играчки, с които не би трябвало да се занимаваме толкова. Какво можете да ка­жете по този повод?

Много е трудно. Смятам, че е добре най-напред да се дават пожеланите от детето играчки. Тук нещата са прости. Майката го завежда в магазин, задължително в по-споко­ен час, а не когато има навалица и то се дърпа да пипне всичко. (Да се обади в някой магазин и да попита: „В колко часа можем да дойдем, без да ви притесняваме? Бих иска­ла детето ми да разгледа играчките, за да разбера какво го интересува“. Това е начинът.) И да го остави да се разхожда свободно в продължение на един-два часа, да го наблюдава скришом, докато разговаря с някого. Продавачка да следва детето, за да не направи много бели, и да си говори с него. Да не бъде майката, защото онова, което я заинтересува, не­избежно ще заинтересува веднага и детето (говоря за деца между пет и седем години). Нека тя си отбележи какво го привлича и после да прецени кое и е по джоба – понеже и такъв проблем има.

Какви играчки можем да изберем без детето? Струва ми се, че забравяме колко интересни са за малчуганите до пет години всички играчки за сглобяване – мозайки, кон­структори, фигурки, човечета, които стават на части. (Но не и кукли, дето се разпадат. Сега произвеждат кукли, ко­ито лесно си губят главите и крайниците. Те се харесват повече на родителите, защото не се чупят, ала не са подхо­дящи за децата. Куклите задоволяват потребността на мал­ките да дават топлина и ласки на някого.) Освен това има играчки, които подтикват към мечти, и са за предпочитане пред  механичните, усъвършенствани, но нетрайни изобре­тения – те се тръскат или навиват с ключ, работят един ден и после се чупят или ключът се изгубва и съвсем преста­ват да бъдат интересни. Кълвящото пиле или подскачащата жаба забавляват родителите, ала не могат да задържат дъл­го вниманието на детето. Всъщност нищо не е в състояние да замени здравите малки играчки – количките, естествено, много след същинското детство, понякога до четиринайсет-петнайсет години; играчките, които то може да сглобява и разглобява; електрическите влакчета – всички знаят, че те са за бащите, което обаче не пречи да интригуват и момче­тата след дванайсет години, понеже преди това имат нужда от бащата. Куклите? Аз съм против куклите, които правят всичко (плачат ако ги натиснеш тук или там, пишкат…), за­щото… какво не могат да правят? Точно това ще му липсва на детето. То не се интересува никак от повтарящото се. Малкото желае да мечтае с помощта на предмета. Какво от това, че ще му дадат такава кукла? То няма да иска нея.

Няма да иска кукла, която говори, ходи, суче…

Това са научни куриози. За детето куклата за галене е различна. То обича меки, нежни кукли с хубави личица и също така с много дрехи. Не знам защо стана модерно да се правят кукли с леко притворени очи. Това ме поразява. Ня­кои сигурно смятат, че куклите, които гледат децата право в очите, ги плашат. Може би се е случило с някое боязливо дете и тогава са решили да не произвеждат подобни кукли. Не го намирам за особено умно, защото, ако куклата гледа по такъв начин, няма да се чувствате майка на това бебе, нали?

Да повторим още веднъж, нека имаме доверие на де­цата…

И нещо, което не е широко известно, балоните са фан­тастични за по-малките и даже до седем-осемгодишна въз­раст – не са опасни нито за прозорците вкъщи, нито за ве­щите, могат да се удрят, да се изпускат, да се надуват пак, да се мачкат, да се пукат. Прекрасно е да се играе с балони.

Текстът е от от книгата на Франсоаз Долто „Когато се появи детето“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment