Тази дейност може да приеме най-различни форми. Да се завърнем накратко върху „вредността“ от мастурбацията. Автоеротизмът е нещо нормално у малкото дете, което открива своето тяло и половите си органи. Родителят може простичко да му обясни, че както никой не излага на показ половите си органи, така не си играем с тях пред останалите. Вниманието на детето ще се насочи към други дейности във възрастта към 5-6 години. Ако научният напредък е отхвърлил нейните евентуални чисто медицински или психиатрични последици, то все пак психичните болести (най-вече когато, уви, и в наши дни те все още познават ужасите на изолирането и на промискуитета) практически винаги се съпътстват при децата и юношите от мастурбационни дейности, чийто регресивен и компенсаторен характер ще се п(р)ояви незабавно. Впрочем, този характер не придружава само тежките психиатрични страдания, той се наблюдава също и в случаи, в които у детето преобладава чувството за изоставеност и самота, независимо дали то е основателно или не. Ето случаят на Софи:
Софи, на 4 години и половина, е плод на свободна връзка на майка и, последвала първия и брак, от който тя има две дъщери на 15 и на 13 години. Софи изпитва проблеми в общуването с другите деца. По време на бременността майката разбила депресия, защото както сама казва „била с усещането, че я очаква сама.“ Софи е имала сърдечни проблеми при раждането и се наложило да я реанимират, тъй като била с малформация, която в рамките на 10-ина дена се ограничила по естествен път. Тя е хранена със сонда и получила първия си биберон едва на месец. Във възрастта от три до шест месеца Софи не понасяла да излиза извън къщи и предизвиквала повръщания. Още съвсем малка, тя била непрестанно превъзбудена и се нахвърляла на бебетата да ги целува. Майка и, все още угнетена след раждането, приема медикаменти, а Софи непрекъснато шари насам-натам. Въпреки че са разведени, бащата остава присъстващ и претендира, че няма проблеми с дъщеря си. Един ден обаче, силно раздразнен от нейната двигателна нестабилност, я сплашил по ужасен начин. Той споделя, че срещнал майката на Софи в момент, когато самият той не се чувствал добре. А също, че когато Софи била съвсем малка, жена му го изгонила и заминала за чужбина, а при завръщането и малката не искала вече даже да се храни и мастурбирала непрекъснато. Това съответства на период в който тя отказала храната и се наложило да я хоспитализират. Мастурбацията продължи известно време, но значително намаля, за да изчезне напълно след няколко срещи – малката посещава една психоложка, към която се е привързала силно и се облива в сълзи, когато се налага да пропусне сеанс.
При подобен род автоеротизъм, същинска терапия и очевидно компенсаторен, не става дума да се намесваме по забраняващ начин – срещите бързо ще запълнят афективната липса, която ще може тогава да бъде изразена, а оттам да доведе до изчезване на тревожещото поведение.
Един ден училищен лекар ми се обажда по спешност, за да ми сигнализира за случай с малко момиченце, чието поведение едновременно безпокои и скандализира учителката. Соня всъщност мастурбира в клас по толкова очевиден начин, че възрастните не знаят какво да кажат и са притеснени спрямо останалите ученици. Преподавателката на първокласниците е имала колебания преди да се обърне към училищния лекар, но сега не издържа повече u моли за спешни мерки. По време на консултацията в която става въпрос за семейни проблеми, Соня съумя да говори и всичко влезе в ред без дори веднъж да се спомене за сексуалност или за мастурбация.
Този случай е показателен, защото по-добре даже от примера със Софи посочва второстепенния и успокоителен характер на подобно поведение, което обаче понякога може да изисква по-вмешателска позиция. Достатъчно е в такъв случай да се обясни на малкото момче или момиче, че той (тя) може да прави каквото иска с тялото си, когато е съвсем сам(а), но че не ще и дума да го върши пред всички останали. Такова поведение на възрастния трябва да се следва едва когато останалите подходи са били изчерпани.
Това ни отвежда към съвсем друг тип мастурбация, която е част от цялостно ексхибиционистично поведение, свързано с други проблеми.
Майката на 14-годишния Венсан е алкохоличка, която след терапия за дезинтоксикация решава да се раздели със съпруга си. Венсан е в пълен сговор с майка си, споделя и за всичките си приключения с жени, с „треви“ и за трафика, който се осъществява около колежа. Майката се безпокои когато го намира с отнесен вид и зачервени очи и не може да се удържи да не тършува из стаята му. Макар и привърженичка на диалога до степен на най-съмнително съучастие, тя все пак е разтревожена от подобно нагнетяване на обстановката. Разбира се, тя забелязала, че Венсан мастурбира прекалено, защото намира тениски напоени със сперма!
В конкретния случай сме изправени пред едно съучастие майка-син граничещо с интимност, която определено трябва да се квалифицира като инцестна. Тук забраната липсва колкото на майката, толкова и на сина, а бащата, (от)далечен, изглежда напълно отсъстващ от дебата. Дълги седмици ще трябва да се подпомага тази майка, за да се освободи от чувственото си съучастничество, без при това да се предприемат брутални мерки. Следва да се добави обаче, че във въпросния случай помощта на една възпитателна съдебна мярка (АЕМО) бе особено удачна, за да се наложат граници на това момче, което започваше опасно да отбягва училището.
Както се вижда, показната мастурбация, съществено различна от обикновената юношеска мастурбация, далеч не е еднозначно поведение. Според начина по който се представя (откровено ексхибиционистична в нашите примери) тя изисква от страна на възрастния много фино нюансирани позиции. И в този смисъл съм приятно изненадан от сдържаността на съвременните майки, които примерно в деликатната ситуация на бащино отсъствие, с пълно право не се ентусиазират да засягат този проблем директно със синовете си, а минават през посредничеството на някоя трета личност.
Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Родители, осмелете се да кажете НЕ“
Автор:
No Comments