Твърде силна майка, много слаб баща – причина ли са те за лоши учебни резултати?

Известна конфигурация на семейната двойка – автори­тетна майка и слаб баща, изглежда че произвежда подобни ефекти. Детето не е в състояние да се бунтува срещу май­чиния авторитет и отправя провокация към бащата.

Арно е 14-годишен, повторил е първата си година в колежа и в момента кара трета година там (8. клас) в технологичния профил. Но преди всичко – той е предиз­викал многобройните си изгонвания от всякакви учебни заведения заради проблеми с дисциплината. Арно даже е избягал от последното. Той е вторият син в семейство­то. Неговият по-голям брат е по-скоро мълчалив и затво­рен и също е имал доста задръжки в детството: говорел е твърде малко, но винаги се е озовавал в групичката на вдигащите врява ученици в една смесица от предизвика­телство и страх пред възрастния. Майката се определя като раздразнителна и неспокойна и счита, че това сму­щава Арно. Бащата – метис, е син на военен, всичките му братя също са в армията, където един от тях е направил добра кариера. Освен това е седмото от общо единадесет деца и от собствения си баща е видял единствено брута­лен авторитет, докато майка му го е обсипвала с нежно­сти. Още по-обезсърчен от Арно, той прави всичко по си­лите си децата му да бъдат по-щастливи, отколкото той е бил. Арно изглежда се подиграва с него – той примерно го кара да повярва, че пуши трева и си дава вид, че си „свива“ мним джойнт. Бащата признава:, Арно е напълно извън за­кона.“ Но в същото време не понася идеята сина му да бъде настанен в пансион, твърди, че той там се отегчава, плаче и даже отива да го прибере под претекст, че интерна­тът струва много скъпо! Майката не знае какво да стори и заема страната на бащата, когато той е безпомощен с Арно. Последният пък се погажда добре с две години по-го­лемия си брат, у него намира съюзник срещу родителите, на които е трудно да се противопоставя, без да чувства вината, че ги прави нещастни.

Патрик е 14-годишен и има сестра на 11. Той също по­ставя сериозни проблеми с дисциплината в училище, къ­дето самоуверено отговаря на учителите. У дома е друго, защото той наистина е господар. Майка му работи като санитарка и му прощава всичко, а баща му, който е сче­товодител, трудно прикрива трудностите, които сре­ща с него. Нали наскоро, докато го мъмрел заради лоши­те училищни резултати, именно Патрик му отговорил; „Ако продължиш… ще ме изгубиш!“ Майката е трогателна в стремежа си да се опитва да съгласува родителската взискателност с едно постоянно внимание. Патрик също е направил бягство от дома, което продължило само няколко часа, но което още повече утвърдило властта му над родителите. Много лесно (понеже те го съзнават) и тук собствената история на родителите почти обясня­ва трудностите им. Дядото по бащина линия на Патрик бил човек без финес, засегнат от смущения на слуха, ко­ито прикривал и за които отказал всякаква медицинска апаратура. Жена му, също със слухови проблеми, приела обаче да сложи апаратче и се нагърбила с всичките со­циални задачи, които едно семейството изисква. Когато баща му по авторитарен начин твърдял, че „бил шефът“, таткото на Патрик не можел да се въздържи да не изпитва дълбок срам, но щом в периода на юношеството се опитал да го разкритикува, това отключва такава криза, че той не посмял да повтори. Вследствие на което баща­та на Патрик се омаловажава:, Аз съм крехък, не съм скъ­сал пъпната си връв“, признава той.

В горните два случая няма как да се въздържим от идеята, че на децата им липсва бащин авторитет. Но и в единия, и в другия случай, семейната двойка е из­ключително солидарна, едва ли не споена, и можем по­точно да се запитаме дали детето добре разграничава двамата си родители. Това разграничаване в дейст­вителност е необходимо за равновесието на детето даже (и най-вече) ако трябва да се обвързва с една голя­ма солидарност (ще се върнем отново на тези възлови въпроси за отношението на всеки от родителите към авторитета най-общо и към своя в частност). Тук има­ме чувството, че майките изпълняват всички функции, включително и тази да подкрепят съпруга си, който сам се изживява като безпомощен баща!

Текстът е откъс от книгата на д-р Деларош „Родители, осмелете се да кажете Не!“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment