Леглото на родителите

Нежната ласка от време на време е много приятна както за детето, така и за родителите. Нежността е част от ро­дителската и синовната обич. Въпреки това не трябва да се отнасяме към детето като към котенце или топла въз­главничка. То е на път да се превърне в мъж или жена, с цялата чувственост и емоционалност на своя пол. Всяко телесно докосване, особено ако не е съпроводено от дума или песен; всякаква чувствена нежност, изразена безмълв­но, могат да бъдат много опасни за детското въображаемо. На три-четири годишна възраст чувствеността е много по-интензивна, отколкото впоследствие, защото е всеобхватна и предизвиква объркани сексуални усещания. Понякога те могат да бъдат толкова бурни, че да блокират развитието на бъдещата генитална сексуалност поради несъзнаваната връзка, която трайно се установява между чувствеността и възпроизводството на архаични образи. Някои деца са особено    чувствени и изключително ревниви по отношение на родителя от същия пол, към когото другият проявява пред­почитание спрямо тях. Ревността им се засилва в прекомер­ната близост. Да си разменяме нежности пред тях, за да ги дразним, е много жестоко. Да ги допускаме в леглото си означава да ги поставим лице в лице със собственото им детско безсилие да обичат и да бъдат обичани по начина, по който го правят възрастните. Много родители се забав­ляват с децата си, играят с чувствата им, а това е опасно и жестоко.

Естествено, всичко зависи как точно протичат нещата.
Ако заедно закусваме в леглото по пижами и си говорим, това е много различно, но аз говоря за деца, които се притискат до майка си или баща си, споделяйки с тях близостта на безмълвните ласки. Не се говори, просто са сгушени заедно като в гнездо. Такава близост е опасна. Леглото на родителите представлява нещо чудесно за децата, но те добре знаят, че там не са на мястото си. Затова понякога започват да играят в него, обръщайки всичко наопаки — същински цирк. Това е начин да изразят неудобството от ситуацията.
В даден момент трябва да ги спрем – те са превъзбудени и трябва да се отпуснат. Приключва се с разправия, мъмрене и цупене. По-лесно би било просто да се отнасяме с уважение към родителската спалня… и към детската чувствителност.

Някои родители проявяват благоразумие, други — не толкова, и при удобен повод се промъква изкушението. За  бебето допирът до майчиното тяло е жизненонеобходим, но в определен момент подобна всепоглъщаща наслада -въображаемо канибалическа дори за бебето – трябва да приключи. Този вид отбиване е толкова важен, колкото и отбиването от сученето. То обаче добива смисъл едва ко­гато детето почувства, че майката има друг избраник, по-важен от него. Този избраник спи с нея през нощта и има над нейното тяло, както и тя над неговото, права, каквито детето няма и никога няма да има (то никога не ги е имало, но си ги е представяло и ги желае), макар и все още да си  въобразява, че по-късно двамата с нея ще се оженят. Но, ако майката няма достоен партньор в своя личен сексуален живот, тогава изкушението е голямо! Същото се отнася и за бащата по отношение на неговата дъщеря, когато не е удовлетворен в двойката си. Толкова много деца са спирани в своето развитие от подобни ласки, от обаянието на такава чувствена нежност, споделена в мълчание, от всеотдайна­та телесна близост! Впоследствие ги заварваме значително изостанали в говора, психомоториката и емоционалността.

Отсъствията и пътуванията на бащата представляват наистина опасен повод. Тогава, момче или момиче, детето отива в леглото на майката. Всичко може да се разпадне за три седмици! Срещала съм внезапно и забележително из­оставане или училищен провал при по-големите, за което няма друго обяснение. И не трябва да се смята, че момиче­тата са в безопасност: при тях става дума за още по-арха­ична регресия – възвръщане към усещания от най-ранното детство и кърменето. Следват заекване, нощно напикаване, капризи, а след завръщането си бащата се възприема като натрапник. Голяма бъркотия!

Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment