Когато третият липсва

Всяко дете желае да бъде отгледано от двамата си роди­тели. То се нуждае както от единия, така и от другия въз­растен, за да изгради своята интелигентност и емоционал-ност. Между трима души протичат мисли и чувства, докато връзката между двама се превръща в огледало и пагубна взаимозависимост.

Винаги съществува трети, когото детето възприема като избраник на бащата или майката – любим близък, без ко­гото то не може. Слава Богу, това обикновено е само един човек и моделът на детето се гради върху тези две фигури. Но третият може да бъде животно или машина, което води до известно емоционално изоставане, възпрепятстващо со­циалното приспособяване на детето. Третият може да бъде и самото отсъствие, неизвестното. Майката (или бащата) са тъжни и затворени в себе си, без партньор и почти без­мълвни с детето. Другият, избраникът на майката, може да бъде например шевната машина. Имах случай с дете, което живееше само с майка си, надомна модистка. По цял ден машината трака… Тя има привилегията да бъде в центъра на вниманието на майката, да играе с краката и ръцете и: „Тази машина, обсебила мама, трябва да е много привлека­телна. За да ме обича мама и да се грижи за мен, аз трябва да стана като машината.“ Естествено, подобна мисъл е не-съзнавана. Детето се беше превърнало в част от този май­чин обект. То извършваше повтарящо се кръгово движение с ръка като колелото на машината, наподобявайки по този начин майчиния „друг“. Впрочем у дома ръцете му се дви­жеха също като ръцете на майка му. Мълчаливо и с отсъст­ващ вид то слагаше и вдигаше приборите или почистваше. „Така се занимава с нещо“ – казваше тя. Когато тръгна на градина, детето нито говореше, нито играеше, а просто си въртеше ръката с безизразен вид. Тя никога не му говоре­ше и когато излизаха в неделя следобед, то седеше непод­вижно в количката, без да играе с другите. На тригодишна възраст беше неспособно да се приспособи в детската градина. Без психотерапия на връзката майка-дете то щеше да стане асоциално. Има и други такива деца: дете-котка, дете-куче, дете-предмет.

Някои родители отглеждат децата си сами, но общуват с приятели или други двойки с деца. От време на време им се удава възможност да говорят за своето положение. При­чината за самотата трябва да бъде изговорена пред детето и лично на него. Причините могат да бъдат лични, да става дума за раздяла или смърт, но не трябва да се обясняват като грешка на другия – на отсъстващия. Ако детето е усе­тило някакво обвинение, то ще наследи част от вината на този друг. Би трябвало да му се каже: „Аз имам право да се сърдя – толкова го/я обичах, а той/тя ме напусна, но ти -не, на теб той/тя ти е баща/майка. Ти нямаше да се родиш без двама родители. Той/тя ти е дал/а живот.“

Дори да при­познае други родители, детето трябва да знае, че родните майка и баща са единствени. Това трябва да бъде изказа­но с думи „Майки“ и „татковци“ могат да бъдат всички, към които то изпитва доверие и обича или които споделят живота на неговите майка и баща; тези, с които се чувства напълно прието и с които играе; неговите възпитатели или неговите идоли. Така за своето психическо изграждане де­тето може символично да запази в себе си другия, първоиз­точника, дори когато той отсъства физически. Откъснато от този друг, от третия (майката или бащата) и отгледано от един родител, поддържащ мистерия около образа на втория, малкото дете е сякаш полупарализирано в своята символна структура – функционира само половината – ог­ледало на единствения възрастен, от когото зависи животът му. Трябва да знаем, че никога не е твърде рано да се го­вори за това или да се покажат снимки (така, както никога не е прекалено късно). За предпочитане е страданието пред мълчанието, истината пред измислицата, а освен това то може да разпита и други възрастни, свидетели на миналото – началото на неговия живот.

Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детството“.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment