Психологически стадии на юношеството

 

Обстоятелството, че на юношеството бива приз­нато собствено битие, му придава значението на ста­дий в психологическото развитие. Именно в този смисьл може да се твърди, че еди-кой си още не е направил, или даже – че въобще не е „направил юношество“. Някои хора всъщност се оплакват, че не са преживели юношес­тво. И много често впрочем, това впечатление е по­твърдено от една по-задълбочена психоанализа.

Жюлиет, млада 28-годишна жена, преуспяла соци­ално, се оплаква от неудовлетворителните си връзки с мъжете, което тя самата свързва с трайната си зависимост от своите родители. Тя представя майка си като студена и сурова жена, а баща си като труден характер, „господ­стващ“ над харема си (Жюлиет има четири сес­три). Майка й открай време е очерняла съпруга си пред своите дъщери, обвинявайки го даже в импотентност. Жюлиет винаги се е чувствала близка до баща си, когото обича и който открито и засвидетелства своето предпочитание. Едва няколко години по-късно, в хода на своята психоа­нализа, Жюлиет ще изживее отново пропуснато­то си юношество. „Никога не съумях да изрека на майка си онова, което съм си мислила, никога не съм правила от онези прочути юношески кризи, по време на които имаш правото почти всичко да изповядаш. Сега е твърде късно. И няма друг, освен на себе си, на когото мога да го кажа.“ Това отсъствие на юношество е почувствано от Жюлиет като липса, като избягване на един нормален етап. Но също (и най-вече) – като нещо, което и пречи да бъде възрастна.

Ромен, 27-годишен, се оплаква от импотентност. Това е мимолетен симптом, който той прежи­вява особено болезнено. Младият мъж изпитва огорчение срещу баща си, огорчение, което спра­ведливо намира за анахронично. Причината е, че баща му винаги е предварвал неговите желания и Ромен никога за нищо не е могъл да го упрекне и никога не е успял да му възрази. Ромен прави фин анализ, че сега изпитва към баща си противо­поставянето, на което не е могъл да даде израз на 15-годишна възраст. Впрочем и тук това пропуснато юношество е обвързано с трудността на Ромен да бъде възрастен, както и със симп­тома, от който страда. Ако, благодарение на психоанализата, Жюлиет и Ромен извършват закъсняло юношество (и всяка психо­анализа е начин отново да бъде отворен процесът на юношество), то някои хора никога няма да направят такъв процес. Това, несъмнено, може да се прояви в по­ведението им (вечните юноши, които никога не разре­шават процеса), но най-вече – може да даде отражение и да има последици върху техните собствени деца.

Г-н и Гжа Морен представляват странна двойка – и двамата работят във фирмата, която са учре­дили и заместват с материално охолство вре­мето, което не могат да отделят за децата си. Впрочем, бабите и дядовците с удоволствие запълват тази липса. Всички живеят заедно в голяма къща и показват (но все пак „една лястовичка пролет не прави“), че и в наши дни е въз­можен животът в пълния състав на фамилията. Юношеството на всяко едно от децата на двойката е поставило сериозни проблеми- Впрочем общото между г-н и г-жа Морен е, че, както единият, така и другият, не са познали юношество – никога не е имало истинска раздяла между Всеки един от тях и неговите родители. Освен това икономическите условия са ги принудили да започнат да се трудят от съвсем млади, в резултат, в емоиионален план нещата във фа­милията изглеждат като че преките родители постоянно «дават накъсо“ и са заобикаляни във веригата: майката г-жа Морен, си е останала дъщеричката на своите родители и нейната собствена дъщеря не е в състояние да открие своите ориентири, да се „ситуира“ в поколенческата йерархия.

Само допреди няколко години, за юношеството се говореше като за криза. И ако е вярно, че този аспект е често срещан, то трябва също така да се съгласим, че той е само видимата и демонстративна част на един процес, самият той много по-продължителен, защото, най-общо казано, се простира от пубертета до към 30 ата година. Тази криза (която Все пак не е задължител­на) може също да се приеме като ускоряване и временно излизане от равновесие на процеса.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment