Агресивността, като проявление… или какво да правим, ако детето е много агресивно?

Да се спрем на агресивността… Писала ни е майка, ко­ято има четири деца – момиче на седем години, момче на пет, момиче на двайсет и два месеца и съвсем малък син на два месеца. Петгодишният е много агресивен. Често „ ви­тае в облаците “ и се сърди, ако се опитат да прекъснат мечтите му…

 

Той е втори, след момиче, доста трудна позиция за мом­че – възможно е да иска да е на възрастта на сестра си, за да извоюва действителността. Детето още не може да схване добре разликата, особено ако не му помогнат, между това да растеш, вземайки пример от друг, и това да заемеш мяс­тото му. Такава е опасността за него. Иска му се да прави всичко, което прави сестра му. Иска му се да бъде сестра си, за да е голям, ала не и да има пола на момиче. Всъщ­ност той желае да стане като баща си, но по-голямата сес­тра му прегражда пътя. Мисля, че в това семейство бащата трябва да се занимава по-активно със сина си, да играе и да разговаря с него насаме – синовете следва да се възпитават от бащите много повече, отколкото дъщерите. Нека някой път, когато са заедно, баща му да каже: „Да, момичетата не разсъждават като нас. Ти си най-големият от момчетата, а тя е най-голямата от момичетата. Ти си втори по възраст, но си най-големият от момчетата“. Така той ще помогне на момичето и на момчето да се развиват отделно. След три години и половина те трябва да се развиват съвършено различно поради различния им пол – момичето чрез иден­тифициране с майката, момчето чрез идентифициране с бащата, — до окончателното постигане на самостоятелност, която настъпва най-рано в така наречената възраст на ра­зума, на непълния брой постоянни зъби, около осем-девет години.

 

Момчето е агресивно. В училище например това се из­разява във впечатляващи сражения…

 

Той иска да покаже, че е момче.

 

Майката добавя: „Вече не знам какво да правя. Ще ми се да се научи да владее спонтанната си агресивност „. И допълва в скоби: „Гледаме малко телевизия!“. Май че тя има предвид вредното въздействие на филмите…

 

Може би да… Ала в случая, изглежда, става дума за не­достатъчно влияние на възрастен мъж в живота на децата и особено на това момче. Майката трябва да устрои нещата така, че то да излиза с други момчета, да му каже: „Ти си момче, а сестра ти е момиче. Ти си първото ни момче, зато­ва си такъв. Баща ти ще ти помогне. Не бива да бъдеш тол­кова агресивен. Хубаво е, че имаш енергия, но тя би могла да се използва другояче“. Бащата ще го научи на момчешки игри, на колективни игри, на игри, които изискват сила и себевладеене, сръчност и ловкост, и т.н. Майката пък ще се занимава повече с дъщерята. Борбеността е социално ка­чество, белег на култивирана мъжественост (а и женстве­ност).

 

Съществуват ли периоди на агресивност?

 

Това дете е тъкмо в такава възраст – момчетата са най-агресивни между три години и половина и седем, докато открият, че мъжествеността не е просто агресивност, нито само внушителна сила, а използването им в рамките на обществените правила, също и интелигентност на пове­дението и целите, уважение и толерантност към другите, дух на сътрудничество, дружба, любов, отговорност. За да го постигне, едно буйно хлапе се нуждае от обичта и вни­манието на бащата, който открива в сина си тези качества и го подтиква да ги развие, отнасяйки се към него с доверие. Всичко това не става за няколко седмици. Струва ми се, че тази майка е прекалено притеснителна, а момчето стра­да от недостатъчно бащино присъствие. Може би самата тя не е имала брат? Майките, които са били единствени дъщери, не са подготвени да възпитават момчета, бащите пък, единствени синове, невинаги знаят как се постъпва с момичета.

 

Текстът е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Когато се появи детето“.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment