Сигурност и стойност на съня при децата

 

Децата в различна степен са чувствителни към обстановката и връзката с околните. Когато обаче установим, че детето не спи добре, трябва първо да решим кой в неговото обкръжение е напрегнат и доколкото е възможно, да му спестим контактите с този тревожен човек. Но ако самата майка на детето е тревожна, трябва го държим възможно най-дълго на спокойствие, докато спи, и то в друга стая. Трябва да отбележим, че шумните действия на децата и околните в семейството не пречат на пеленачето; онова, което наистина му пречи, е нечия тре­вожност.

 

Сигурността

Първото условие за заспиване е да изпитваме сигурност сами със себе си. А за най-малките това означава да изпитват сигурност с мама. За да намери тази сигурност, детето трябва бързо да свикне с факта, че майката е на негово разположение през деня, а не през нощта, когато принадлежи на бащата. Тъй като не живеем в полигамно общество където майката може изцяло да се посвети на детето си в първите години от живота му, тя трябва да се отдава по равно и на детето, и на съпруга си. Тази подялба е част от афективните закони, които управляват живота на детето в нашето общество. Впрочем, ако майката не е тревожна жена, детето бързо свиква с факта, че има и други хора око­ло нея. То също приема добре всички хора, които са добри за нервното състояние на майката.

Прекалено силната чувствителност към околните дви­жения разсейва детето, а дете, което е разсеяно, докато се храни, е също толкова разсеяно и когато спи. То се нуждае от спокойствие и това не е патология – детето е пресечна точка на всичко, което става у дома. Зависи от майката -ако тя е изцяло на негово разположение, докато се храни, то няма да се разсейва. Същото се случва и докато го при­спива. Усеща се неговата потребност от присъстващото внимание на майката, която се грижи да му предостави не­обходимата сигурност до приближаването и настъпването на съня.

Когато го боли коремът, зъбите или нещо друго, дете­то се превръща в „аз-лошата-майка“, „аз-несигурността“. Тогава самата майка трябва да му предостави сигурност отвън. В такива моменти нека мама го обгради с особе­но внимание – да му поговори малко, да му изпее прис­пивна песничка или може също да го полюлее в кошчето или креватчето, ако ръцете и са свободни. Всичко това е необходимо, човешко и неизменно, и никаква наука не може да оспори природата и привързаността между жи­вите същества. Когато е неразположено и страда, детето има нужда да се почувства свързано с емоционалната, фи­зическа и осезателна прегръдка и полюшване, отмерено от майчиния глас, което му възвръща така необходимата вътреутробна сигурност.

 

Да придадем стойност на съня

 

В периода, когато в детския живот преобладава мускул­ната дейност, от прохождането до възрастта на смислените разсъждения (пет-седем години), сънят може да изглежда като прекратяване на заниманията, от което детето иска да се измъкне. Тогава някои децата отказват да спят или се засяват от изпадането в сън. Струва им се, че не е хубаво  се спи, че не е „достойно занимание“. Може да се чувства потиснато, когато му се казва: „Заспивай!“ Има много деца с отличен сън, които заявяват на всеослушание, че никога не заспиват, и добавят с гор­дост: „Освен това, дори да заспя, аз спя с отворени очи!“

Така децата изобретяват всякакви подсигурителни тех­ники, за да преодолеят чувството на потиснатост или вина. Те се отдават на приспивателните церемонии, за които Гезел твърди, че са добри за спазване, но не са много майките, ко­ито биха намерили време за тях. Хубаво е да подготвим де­тето за спане, да го преоблечем за нощта, да му кажем „лека нощ“ няколко пъти, ако е необходимо, и да го оставим да поиграе с думите: „Когато се умориш, ще си легнеш и ще си починеш добре.“ Понякога то заспива, докато си играе. Ако все пак заспиването се проточи твърде дълго, тогава идва таткото и казва: „Стига толкова, мама вече има нужда от по­чивка.“ Идентификацията с възрастния, който спи, помага на детето да придаде стойност на съня и да заспи спокойно.

 

Статията е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детството“.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment