Сънят- същност и необходимост при децата

Покой или действие?

 

Да се даде определение на съня не е никак лесно, защо­то за него съществуват най-разнообразни теории. Едни го считат за покой, а други, точно обратното – за действие. Сигурно е, че съществува център на съня, разположен в ос­новата на мозъка. Това, изглежда, доказва, че сънят не е толкова пасивен, колкото смятат някои.

От друга страна, се признава съществуването на цяла една особена дейност, необходима за встъпване в състояние­то на сън. Това е пореден довод срещу пасивността на съня.

И накрая, съществуват повърхностен и относителен сън, както и дълбок сън, на който азиатците са посветили особено клинично внимание. Макар да трае само няколко минути, този дълбок сън е точно толкова възстановяващ, колкото и нашият обичаен многочасов сън. Той е познат на всички ни – сънят, за който казваме с блаженство при събуждане: „Колко добре се наспах!“ Азиатците имат хиля­долетен метод, позволяващ достигане до такова състояние на дълбок сън, при който се остава в съзнание. По този на­чин се постига много голяма сила на медитация.

Всичко това, изглежда, доказва, че сънят не е чисто от­рицателно състояние, а може да бъде положително и актив­но състояние.

 

Сънят като бягство и спасение

 

Откритието на Фройд се изразява в идеята, че светът, в който живеем, е труден за понасяне и сънят ни служи да се оттеглим. Така според него в съня има аспект на ежедневна регресия, посредством която отново се потапяме във вът­решността на самите себе си; нещо като „пренастройване“ и „преподсигуряване“, което той не без основание смята, че най-близко може да се сравни с вътреутробната сигурност.

По време на войната можеше да се забележи, че в ме­трото всички хора спяха. Това се случваше още в начало­то на ограниченията и германската окупация. Този сън бе средство за бягство, за защита срещу положението, което трябваше да се понася.

По същия начин, ако бебе на дванадесет-петнадесет ме­сеца бъде разхождано от човек, когото не харесва или му е просто безразличен, като например някоя непозната бавачка, тогава то спи. На връщане бавачката ще каже на май­ката: „Странно, то спа по време на цялата разходка.“ Вече се касае за лека невропатична реакция, проявена под фор­мата на отхвърляне. Това е пасивно агресивен сън срещу външната среда, в който се затваряме, ако не усещаме да се задава нищо добро. Подобен сън се появява като спасение съпроводен от защитния механизъм.

 

Потребността от сън

 

Правени са експерименти, предназначени да подчерта­ят последиците от липсата на сън за организма. Едно куче било затворено за дванадесет дни във въртящ се цилиндър, без никаква възможност да спи. Когато го изкарали оттам, то потънало в сън – патологичен сън. Аутопсията на куче­та подложени на такъв опит, установява мозъчни уврежда­ния, а кръвта на едно от тях, инжектирана в здраво куче, е предизвикала у него същия патологичен сън и същите мо­зъчни увреждания.

Освен това съществуват различни състояния на йонно и химическо равновесие и неравновесие. Състоянието на нормален сън съответства на определено равновесие, съпровождащо нервната умора. Някои степени на отравяне могат да предизвикат сън и без умора, докато други степе­ни на същото отравяне могат да премахнат съня дори при наличието на умора. Някои вещества действат върху цен­търа на съня, като го възбуждат, а други го притъпяват.

Следователно съществува сън, който отговаря на физио­логичното състояние на организма, както и патологичен сън или отсъствие на сън, което също е патологично.

От всичко това нека да запомним, че сънят е потреб­ност както храненето. Това означава, че малкото дете спи така, както се храни – то спи добре, ако се храни добре, и обратно. Затова часовете за кърмене вече се нагласят спо­ред потребностите на кърмачето при събуждане – така се разпределят по-добре, отколкото по часовник. Всъщност за малкото е валидно същото, което се наблюдава и при въз­растния – всеки има своя собствен ритъм. Потребността от сън, за която говорихме при кърмачетата, продължава през целия живот, а неговият ритъм и продължителност са раз­лични според различните периоди и индивиди.

Сънят осъществява отпускане, което е видимо както след събуждане, така и по изражението на спящия, което издава възстановяващия ефект на съня.

След като сме определили характеристиките на съня, ще пристъпим към последователно разглеждане на необходи­мите условия, които му позволяват да се осъществи, да се запази и да се завърши. Така ще срещнем всички разстройства, с които детето затормозява семейството, и съответно онези, с които семейството пречи на съня на детето.

 

Следва…

 

Статията е откъс от книгата на Франсоаз Долто „Основни етапи на детството“

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment