Траурът в юношеството

Траурът изглежда по-лесен за обяснение, отколко­то предизвикването. Той се заражда от принудата към еманципация – тази принуда, която е парадоксална, по­неже задължава родителите да подтикнат юношата да се отдалечи от инфантилното си поведение и избор. Но ако принудата сякаш идва от страна на родители­те, то траурът, ако мога така да се изразя, не „подле­жи на управление“ от тях самият юноша е задължен да изостави определени позииии, защото трябва да избере други, нещо, което съвсем не е негативно.

Един често срещан пример онагледява добре този факт. Жан-Патрис е юноша в цветущо здраве. Той се измъчва заради училищния си неуспех, нещо, което по-късно ще преодолее. Към момента, Жан Патрис е притиснат в следната дилема – много привързан към приятелския си кръг, той обаче наскоро се влюбил в едно младо момиче. Естествено девойката предпочита да бъдат само двама­та насаме, но това го възпрепятства да се среща с приятелите си. За дълго време Жан-Патрис ще възприема мъчително тази ситуация, понеже ще я изживява като алтернатива. За него е наисти­на потискащо да изостави приятелите си. Така че той е склонен, след едно известно време, да се отегчава в присъствието на младото момиче, пък и да заживее в двойка му се струва преждевремен­но и тревожещо. Преподавателите много добре познават подобен род противоречия: в 9-ти клас, ми казваше един от тях, младежите живеят в група, а в 10-ти съжителстват в двойка, т.е. държат се ръка за ръка. като обаче остават в групата.

Някои юноши могат да изживяват съвсем различно (и разбира се, без да има и сянка от патология) отдале чаването от детството.

За Елизабет юношеството е равносилно на откритието, че светът е изграден от „безчестия „Когато си малък, виждаш целия свят красив и мил, а когато станеш юноша си даваш сметки че в действителност навсякъде има проблеми”.Следва да се спомене, че за нея юношеството съвпада с окончателната раздяла на родителите и и най-вече – със заминаването на баща и в чужбина, което тя приема като истинско предателство.

Така че в това осъществяване на траура (който, за едно с предизвикването, представлява двете страни на процеса на юношеството) иде реч за нормално емоционално състояние, което навярно би било по-тревожещо със своето пълно отсъствие, отколкото с някои крайни или болестни свои проявления. Траурът може да има различни изражения. Обикновено той е класическа потиснатост, която е мъчителна, но не е продължителна и най-често следва някакво любовно разочарование. Понякога, обратното, става дума за повече или по малко постоянно състояние на тъга, което трябва да алармира обкръжението, понеже не е нормално човек да е потиснат и понеже съществува рискът да се излезе извън пределите на процеса на юношеството.

Текстът е откъс от книгата на Патрик Деларош „Проблемите на юношеството“, издадена от Център за психосоциална подкрепа и Българско пространство за психоанализа.

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment