Порочният кръг на насилието- препоръка 23 от поредицата „През погледа на детски психолог“

УДРЯЙКИ ШАМАР НА ДЕТЕТО СИ, НИЕ МУ КАЗВАМЕ БЕЗ ДУМИ: „ЩОМ СИ ЯДОСАН, ИМАШ ПРАВО ДА БИЕШ!“. КОГАТО ДЕТЕТО ПОРАСНЕ ИЛИ СЕ ЧУВСТВА ПО- СИЛНО В ДАДЕНА СИТУАЦИЯ, ТО НЕИЗМЕННО СЛЕДВА ТАЗИ ЛОГИКА.

 

Подобен, порочен кръг съществува от както свят- светува и единствено от нас, като родители, зависи да го прекъснем. Боят по същество не решава нищо. Напротив. Ако има проблеми, той ги задълбочава. Да удряме, означава да признаем пред  децата си, че сме безсилни и в тази си слабост сме готови да прибегнем до крайна мярка, каквато е физическата саморазправа.

Разбира се, често (дори много често!) децата имат нужда да бъдат „удържани“, да виждат че граници има и няма да им бъде позволявано да ги прекрачват, да усещат, че възрастният е достатъчно силен, за да ги спре и ще го прави всеки път, когато това се налага. Но, без бой!

Стигне ли се е до ситуация в, която да удряме, означава, че сме „проспали“ целия възпитателен процес и това ни отчаяно действие, най- вероятно няма да доведе до нищо позитивно.

 

Проверено лично от позицията ми на родител и детски психолог.

Валентин Стоилов

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment