Необходимост от „доброволно“ ограничаване- препоръка 22 от поредицата „През погледа на детски психолог“

ДАЛИ ВИ СЕ ИСКА ИЛИ НЕ, ЩЕ ТРЯБВА ДА ПРИЕМЕТЕ ИСТИНАТА: ЗА ДА ЖИВЕЕМ В ОБЩЕСТВО, СЕ НАЛАГА ВСЕКИ ОТ НАС ДА „ОТРЕЖЕ“ ИЗВЕСТНА ЧАСТ ОТ СОБСТВЕНАТА СИ СВОБОДА. ТАЗИ ЖЕРТВА, ОБАЧЕ, Е ПРОПОРЦИОНАЛНО ПО- МАЛКА ОТ АЛТЕРНАТИВАТА ДА ИЗПАДНЕМ ОТ СОЦИУМА, НЕ ЖЕЛАЕЙКИ ДА СЕ ОТКАЖЕМ ОТ НИЩО ЛИЧНО.

 

За родителите е особено трудно да мислят нуждата от лимитиране на детето си. Всяка майка или баща, желаят наследникът им да расте, неограничаван в желанията, възможностите и задоволяването си, отчасти поради криво разбрана идея, какво е да си „добър родител“, отчасти, поради себеотносно възприемане на лишенията: да наложат граници в щенията на детето си, за тях е все едно да ограничат себе си.

Когато засаждаме плодно дръвче, първо го обгрижваме внимателно, поливаме го, докато корените захванат, но веднъж, адаптирало се, започваме планирано кастрене, за да расте силно и на горе, вместо да го оставим полудиво, приличащо на слабо развит храст.

 

Родители, за да бъде детето Ви прието, като част от обществото и за да се чувства уютно в това общество, подкрепяйте социализацията, въпреки жертвите, които всички трябва да направим.

 

Проверено лично от позицията ми на родител и детски психолог.

Валентин Стоилов

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment