Провокациите и отношението ни към тях- препоръка 2 от поредицата „През погледа на детски психолог“

КОГАТО ДЕЦАТА ПРОВОКИРАТ, ТЕ ИСКАТ ДА НИ КАЖАТ НЕЩО.

АКО СЕ ПРАВИМ, ЧЕ НЕ ГО ЧУВАМЕ ИЛИ ЗАБЕЛЯЗВАМЕ, ТЕ ЩЕ ГО ПОВТАРЯТ, ДОКАТО ГО ЧУЕМ ИЛИ ЗАБЕЛЕЖИМ.

Много често, децата не намират думите за да ни кажат нещо. Тогава те ни го показват, за наше съжаление, използвайки всичко друго, но не и думи: действия, провокации, крясъци, симптоми.

Колкото повече, родителите се правим, че не виждаме, чуваме, разбираме, какво се случва, толкова по- упорити ще бъдат децата ни в опитите си да ни накарат да реагираме. Тази, наша реакция може да бъде разнообразна: да ги спрем, да ги подкрепим, да ги признаем или просто да ги приемем като нещо отделно от нас самите.

Колкото провокацията е по- сериозна, толкова по- силно сме затворили очите си и сме запушили ушите си.

Научете се да чувате, виждате, казвате, запазвате мълчание, въобще да реагирате, когато е необходимо.

 

Проверено лично от позицията ми на родител и детски психолог.

Валентин Стоилов

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment