Невъзможно поведение след постъпване на ясла

Въпрос № 51

Публикувано на 17.11.2014, 22:22 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,
Имам син на 2 години и половина. Тръгна на ясла преди 1,5 седмица. Знам, че всички деца изживяват тръгването на градина, но реакциите на детето ме притесняват. Като цяло той е много привързан към мен. Основно контактува с мен. Работата на мъжа ми не му позволява да отделя достатъчно време на детето, а с бабите и дядовците контактува рядко. В последно време детето стана по- голям инат и се опитва да наложи неговата воля, но като цяло е послушен. След тръгването на ясла стана невъзможен. Тръшка се, плаче за всичко, рита, блъска, удря ме (и преди се е случвало, но много рядко), мрънка. Отказва да яде в яслата. Жените са много любезни и внимателни и не мисля, че проблемът е в тях. В събота се прибирахме от разходка и тъй като той не желаеше да си ходи, изпадна в истерия: пищеше, въргаляше се по земята, хвърляше се към улицата, риташе и блъскаше всичко, което му се изпречеше пред очите. Едва успях да го довлача до нас, след което го оставих да истерясва без да му обръщам внимание и той се успокои. За мен това е ужасно поведение и не бих искала да се повтаря (в неделя отново се опита да го направи, но не беше чак толкова драматично). Говорих със сестрите в яслата и те казаха, че като цяло не контактува с другите деца, а стои самичък. Поне не плаче през цялото време, а само от време на време. Сутрин плаче, но не е много драматично. Имаше само един кошмарен ден, когато отново изпадна в истерия и го „влачихме“ до яслата. Казаха ми, че се е успокоил малко след това, но стои на прозореца и не желае да се включва в игрите и заниманията. Преди заспиваше самичък и обичаше да си поспива, а сега заспива само с мен като му пея, гушкам го и го галя. Ако го оставя сам, става от леглото, идва при мен и отказва да си легне.
Надявам се да не е нещо сериозно, но исках да направя консултация с детски психолог, за да знам дали трябва да взема някакви мерки и как да процедирам.
Предварително ви благодаря за проявеното разбиране и за съдействието!
Хубав ден!

 

Отговор:

 

Здравейте ,

ще си позволя да се самоцитирам, само две мнения, по- надолу от Вашето, надявам се да Ви бъде полезно:

„Ситуацията, която описвате, най- вероятно е провокирана от сблъсъка на фантазма с реалността, който по някога е особено травматичен за детето.

Ако в представянето на детската ясла сте обяснили, че там е едно чудесно място, че е много весело, има деца, игри, интересни забавления и нови приятели, вероятно несъзнавано сте го подвели. Защото, всяка една социална група си има своите вътрешни правила, ограничения и позиции, които не са в желанието на детето. Замислете се: сина Ви, вече не е абсолютния властелин на околното (домашно, например) внимание, трябва да дели любовта на учителките с много други деца, тези, други деца са в непрекъсната конкурентност по отношение на вниманието, йерархията и личното пространство- т.е. начина по, който е описана яслата, може да е тотално противоречив на вътрешните усещания, породени от реалността. Твърде вероятно е, поради тези или подобни особености, сина Ви да се държи като аутсайдер и да не може да се впише адекватно в средата извън дома. “

Много често това е една от основните причини за стряскащото поведение на наследниците ни- сблъсъка на фантазията за това, което предстои и неговите реални измерения.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment