Когато родителите стават „приятели“ на децата си

Въпрос № 60

Публикувано на 10.03.2015, 10:42:42 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

 

Здравейте г-н Стоилов.Имам син който скоро ще навърши 11.Имаме проблем който продъжва вече 2години.Прави тикове които се менят,или изчезват но за кратко,и отново се показват.А също така има различни натрапливи мисли,които мисля че са повод за тиковете.Аз съм неговата майка и винаги отношенията са ни били не родител-дете,а приятел към приятел.И той усеща това,защото се чувства свободен,че чак сеопитва да ми прави забележки от рода на:да не си сресвам косата,защото по някакъв начин го дразня,да не си докосвам лицето,да не кашлям и др.Когато направя тези неща той започва да се кара и дори ме удря.Старая се да не му се карам защото се страхувам затиковете му.Никога не удряно и тормозено дете от нас с баща му.Той винаги е бил много уважавано и обичано дете от нас.От баща му има известна доза неудобство,и на него не прави забележки.Много съм притеснена и не знам къде да отида и да потърся помощ.Направихме и всички нужни прегледи в болница св.Наум,и се оказаха напълно нормални,по скоро смятам че проблемът е на психична основа.Mоля помогнете с Вашият съвет.Mного съм изпашена.

 

Отговор:

 

Здравейте,

сериозно се е заплела историята, която разказвате! Радвам се, че при прегледите в съответните лечебни заведения, резултатите са добри и е отпаднала вероятността за физиологична дисфункция. Липсата на органика, обаче по никакъв начин не намалява страданието на сина Ви, а от там и Вашето, като негови родители.

Ще бъде много добре да посетите, кабинета ми, защото от разстояние, без лично да познавам сина Ви и Вас- като родители, не бих могъл да бъда адекватен в препоръката си, а никак не би било добре да се опитваме да налучкаме какво предизвиква и поддържа посоченият симптом.

Все пак, има някои неща, които сте споменала, предизвикващи размисли у мен:

– „Аз съм неговата майка и винаги отношенията са ни били не родител-дете,а приятел към приятел“ . Един родител не е приятел на детето си, или поне не е такъв до една определена възраст и момент от, която сина Ви е доста далеч. Ако родителя е приятел, то обрича детето си да е лишено от най- ценното- майката или бащата, което е тежка загуба за всеки човек, особено пък за дете.

– „…се чувства свободен, че чак се опитва да ми прави забележки от рода на: да не си сресвам косата, защото по някакъв начин го дразня, да не си докосвам лицето, да не кашлям…“ . Вие не сте негова собственост, не сте кукла, не сте му гадже: подобни забележки, би могъл да прави всеки друг, но не и синът Ви! Заставайки толкова близо до Вас, ситуацията не би могла да роди нищо здравословно.

-„…той започва да се кара и дори ме удря. Старая се да не му се карам защото се страхувам за тиковете му…“ Абсолютно недопустимо е да Ви удря!!! Редно е съпругът Ви да влезе в ролята си и както не позволява на други да Ви удрят, така да забрани това и на сина си! Тиковете, по- скоро биха се подкрепяли от липсата на наказания, от колкото да отшумят.

– „…От баща му има известна доза неудобство, и на него не прави забележки…“. Слава богу! От баща си не трябва да има неудобство, а трябва да има респект. Липсата на забележки към баща му (изобщо, наличието все пак на някаква граница), обаче е нещо здраво, за което бихме могли да се надяваме, че ще ни покаже пътя към страданието и симптома, който афишира- тиковете.

Заповядайте в кабинета ми.

Недейте да чакате кризата да се реши от „само себе си“, защото единствено може да се задълбочи и да стане необратима.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment