Ерогенни зони при децата

Въпрос № 4

Публикувано на 11.05.2009, 09:53:04 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте!

Дъщеря ми е на шест години. Беше бебе на няколко месеца, когато се обръщаше в леглото си по корем и си пъхаше възглавничката между крачетата. Почервеняваше цялата, изпотяваше се. Всичко това продължава и до ден днешен. Вече си слага одеалото между краката, пъшка и си доставя удоволствие. Милва се по половите органи, разглежда си ги. Не зная дали да се притеснявам за това? Но си спомням, че и аз на седем години също се милвах и изпитвах удолоствие от това. Може би дъщеря ми е по-сексуална точно като мен? Или няма такива понятия?

Предварително ви благодаря! Усмихната седмица!

 

Отговор:

 

Здравейте,

ерогенните зони по нашето тяло не започват да функционират с навършване на пълнолетие или пък с достигането на някаква определена възраст.

Когато децата навлизат в пубертета ерогенните зони добиват едно ново, по-пълно и „зряло“ значение и функциониране за самите подрастващи, но усещанията са в общи линии познати.

При малките деца пипането и разглеждането на половите органи ( на своите, както и на чуждите) е начин детето да опознае собственото си тяло ,да потърси и открие прилики и разлики между половете.

При по-големите деца освен чисто анатомичното опознаване на тялото, започва да се наблюдава и откритието, че докосването на определени места носи едно по-„особено“ удоволствие-възбудата.

Тези процеси са напълно „нормални“ и развиващи за децата и ние като родители трябва много внимателно да подхождаме с „говоренето“, забраните и въобще с рестриктирането на едно или друго автоеротично действие, тъй като това може да доведе до появата на различни проблеми в зряла възраст.Разбира се излишното стимулиране детето да си доставя удоволствие по този начин е неадекватна реакция.

Подходящо в случая е детето да има свое място(стаята, банята, когато се къпе), където само да открива тайните на собственото си тяло, да се чувства спокойно,необезпокоявано за определено време, но най-вече да не се чувства виновно, че върши нещо нередно,срамно или забранено.

Разговори на тази тематика не бива да се провокират от родителя, а да се разговаря, ако има запитване от самото дете, като е важно да подберем думи, които са съобразени с възрастта и развитието му.

Важно е да помним, че детето е господар на собственото си тяло и ние не е редно да му забраним да изпитва наслада от това, че се докосва.Разбира се на излишното афиширане на подобна автоеротична наслада е добре да се дадат някакви граници и норми, думи, които да ориентират как едно подобно действие се възприема от обществото.

Детската сексуалност винаги е била предмет на горещи дискусии между различни опоненти, но е коректно да си даваме сметка, че за нас като родители понякога тя е неразбираема, понякога е „срамна“, но в крайна сметка е напълно реална и ако не се касае за патология, всъщност е абсолютно необходима и развиваща за детето.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment