Прекалена общителност, съчетана с избирателна затвореност

Въпрос № 18

Публикувано на 11.06.2011, 17:51:18 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте!

Пиша Ви отностно дъщеря ми която е на 4г. и 3м. От известно време искам да се консултирам с детски психолог но го отлагам във времето с надеждата че нещата ще се променят. Но за съжеление почти нищо не се променя. Притесненията ми са свързани с поведението й при насили при наши близки и поведението й при непознати или малко познати хора включително и деца. Тя ходи на градина преди това беше и на ясла. Посещава детското заведение от 2 г. възраст. В къщи и при баби и познати е прекалено общителна. Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. В повечето случаи близките ни трудно се справят с настоятелния и характер. В къщи се държи пак много настоятелно. Много често плаче и се тръшка. Дори и за най-малките неща постоянно говорим много продължително време и се опитваме да я убедим. В това число са ежедневни занимания и задълвения от рода на ставането сутрин измиването на зъби избора на дрехи храненето. Почти всичко което ни е случва в рамките на едно ежедневие. Много голяма част от нещата са съпроводени с рев от нейна страна. Това е накратко поведението и при родителите и близките й. Другата крайност е поведението й на вън. Тя с непознати не общува. Не си казва името не отговаря на никакви въпроси. Не комуникира и не си играе с децата извън детската градина. Понякога я оставяме в детски клубове. Остава там с желание но не разговаря с никой.Не си казва дори името. Понякога и се напишква от притеснение че трябва да каже на служителите че има такава нужда.

Това са само част от моите притеснения. Искам да попитам дали ние като нейни родители трябжа да посещаваме психолог или трябва да посещава дъщеря ми детски психолог?

Благодаря Ви предварително за отделеното време!

 

Отговор:

 

Здравейте,

въпросите, свързани с адекватното родителство и възпитание са сложни, многопластови и често имат повече от един възможен отговор.

Знаете, че винаги връзката е двустранна: до известна степен родителите създават детето, но като цяло децата създават от нас- родители. Това подчертава именно факта, че понякога детските затруднения са именно затрудненията на самите нас- родителите: да се наложат правила (и да се отстояват), да приемем, че по някога ще бъдем отхвърляни, неприемани и дори открито мразени:

„Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. В повечето случаи близките ни трудно се справят с настоятелния и характер. В къщи се държи пак много настоятелно. Много често плаче и се тръшка.“

В подобни ситуации е редно бащата, като символ на закона да се намеси, определяйки правилата и реда, да даде необходимото слово и не на последно място да понесе несъгласието и противопоставянето на детето си, давайки му ясно да разбере, че тази омраза няма да го разруши като родител. За съжаление много родители не успяват да понесат негативизма на децата си и стараейки се винаги да бъдат харесвани си купуват спокойствието с отстъпване от правила, подаръци (в замяна на еди- какво си)и мекушавост като цяло.

Колкото до: „Много голяма част от нещата са съпроводени с рев от нейна страна.“ притесненията Ви са относно нейното психично състояние ли, или върху ефекта, който този плач, оказва върху Вас- т.е. чии потребности обслужваме- нашите собствени или тези на детето си?

Спрямо поведението извън дома, от написаното не мога да изградя хипотеза за случващото се така, че заповядайте в кабинета ми, за да се запозная лично с дъщеря Ви, със ситуацията и на тази база да изградим заедно обща картина и стратегия за справяне със ситуацията, което всъщност, е една от основните задачи в работата на всеки детски психолог.

Въпреки това, най- вероятно при подобен тип поведение, се касае за на опит детето, да манипулира останалите (възрастни и деца): „… Ако не правиш това, което искам, няма да ти говоря, за да те заставя да го направиш!…“ 😉

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

Comment ( 1 )

  • Позволявам си да се включа с определено хопотетично мнение,без да съм канен за това.Мисля,че имате работа ,уважаеми родители,с явлението „недостатъчна готовност за сътрудничество,дори отказ“.Обикновено „детето слънце“ в семейството е свикнало да налага своето мнение,нагласа която пренася и в другите общности,където получава системен отказ за удовлетворяването й.Семейната ситуация е задоволявала на 100% потребностите на детето.Главното в преодоляването на тази нагласа ,според мен,все пак е в създаването на ново позитивно съдържание,ситуация като предпоставка и фактор за промяна в дома.Но това не е достатъчно-необходимо е наличие на субект/човек/,който да работи с детето за формиране на потребност да избира.Основният подход е в окуражаването да избира позитивни поведенчески модели от вас,от родителите.Не можем да очакваме промени в другите,ако ние самите не се променяме!Това е труден и продължителен процес.Детето трябва да бъде спечелено за промяната-тя е негова,а не само наша.С повече внимание и търпение нещата ще се изживеят.Подсказвайте му правилни модели на поведение ,адекватни на дадената ситуация.Всичко е въпрос на научаване.Успех!

Post a Comment