Детето не иска да чете

Въпрос № 22:

Публикувано на 23.01.2013, 11:02 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте г-н Стоилов.Пише ви една притеснена майка на дете на 9 год в 3 клас.Проблема ми е че като помоля дъщерия ми да седне да чете в неделя нейска и отказва.как ли не говорих а тя ми казва никое дете не чете в неделя и вечер след училище.Крещи изпада във някакъв направо бяс убижда ме а и дори ми посягя .Молбата ми е как да се справя с нея.Как да и обесня ,че без четене нестава а и агресията ме плаши.Ако може дате съвет като детски психолог, как да постъпя.Благодаря ви предварително.

 

Отговор:

 

Здравейте,

този отказ от основни и допълнителни задължения е характерен за всяко дете: нима на времето, когато са Ви карали да четете през лятната ваканция или събота и неделя, Вие не сте се противяла? 🙂

За съжаление, не рядко в подобна ситуация, логичните доводи, защо трябва да се полага допълнителен труд, не вършат работа и се налага да се използва императив или хитрост. Императивът, идва не от Вашето или на съпруга Ви желание, а от правилата, които са установени и следвате в семейството или в училище.

„Хитростта“ се състои в това да накарате детето да реши, че Вашето желание, всъщност е негово: едва тогава може да очаквате реален резултат. Дали ще достигнете до тази сугестия посредством, „изтъргуване“, социално- желателно поведение или друго, всеки решава сам и според конкретната ситуация. Разбира се, най- добре е да се консултирате със специалист, за да може в позицията си на трети да „акушира“ думите, които за момента се появяват, като симптом.

Къде, обаче в цялата тази напрегната ситуация е съпругът Ви??? Знаете, че това негова роля и задължение, защото бащата символизира закона у дома. За Вас би било достатъчно трудно за да се справите адекватно тъй, като ще трябва да влизате и излизате непрекъснато в две, принципно противоположни роли.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment