Кога да кажем на детето си „истината“?

Въпрос № 11

Публикувано на 22.05.2010, 11:56:43 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Дъщеря ми е на четири години, а с баща й се разделихме преди шест месеца. Напоследък започна да пита за него и да плаче – „Никога ли няма да се върне?“ „Защо вече не живее с нас?“. Бих искала да й кажа истината, но се опасявам, че е много малка да я разбере. Какво да му обясня на детето, че да не страда излишно?

 

Отговор:

 

Здравейте,

ситуацията е доста мъчителна както за вас, така и за дъщеря Ви.

След, като раздялата Ви вече е факт е безсмислено да подменяме истината с нещо, което за нас е по- „щадящо“ или „разбираемо“.Както неведнъж съм споменавал- децата имат право на собствената си история.

Поради тази причина помислете, кои са адекватните думи, които да я подпомогнат във въпросите, които напират.

Ако подмените истината с нещо друго, което Ви изглежда по- приемливо, утре е напълно възможно дъщеря Ви да Ви обвини, че сте я излъгали за, толкова важна част от живота и, каквато се явява истината за липсата на нейния баща.

Препоръчвам Ви горещо да се срещнете с детски психолог и да обсъдите ситуацията в детайли: ако нещо пропуснете или пък го кажете не на място, би могло да остане травма у детето за цял живот. Не искате това, нали?

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment