Когато детето не знае за биологичния си баща

Въпрос № 8

Публикувано на 05.06.2009, 12:00:24 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте! Радвам се, че ви има! Рубриката е страхотна!

Ще започна направо. В един момент от живота ми реших, че повече не мога да чакам принца и трябва да имам дете на всяка цена. Забременях от човек, от когото не съм очаквала нищо. Знаех, че искам това детенце! Бях бременна в шестия месец, когато започнах да се срещам с друг мъж, за когото след два месеца се омъжих. Той беше в течение на нещата. Знаеше всичко, което сега обясних и на вас. И ме искаше въпреки това. Всичко се подреждаше, като че ли?! След време родих още едно дете. Мислех, че го дължа на съпруга си, а и винаги съм искала да имам три деца:-) Но сега съм щастливо разведена и се грижа сама за децата си. Така е най-добре, защото бракът ни не „вървеше“. Пиша ви, защото много се притеснявам да разкажа ли на голямото си дете, което вече е на осем години, че биологичният му баща е друг. Как да обясня на Слънчицето си, че таткото, който тя има винаги ще й бъде баща? Аз не съжалявам за нищо. Обичам децата си ужасно много! Пред себе си съм „чиста“ и не мисля, че има от какво да се срамувам. Ще се наложи сигурно и да запозная детето с биологичния му баща…

От друга страна, съм си мислела, че има вариант никога нищо да не споменавам по този въпрос. Но все ще се намери „доброжелател“, който да каже на детето ми. Тогава какво ще правя? Как ще се оправдавам, че съм пазила истината за себе си? Предварително ви благодаря!

 

 

Отговор:

Здравейте,

Много комплицирана ситуация, която не би могла да се разреши с простото „даване на съвет”-необходима е сериозна и задълбочена работа, която да Ви позволи да откриете, разберете и приемете неща от личната Ви история и от собствената Ви визия за бъдещето, които в момента наминуемо оказват влияние както върху изборите и решенията, така и върху общото възприемане за партньорство и семейство.

Най- общо казано децата имат право на собствената си история, но кога и с какви думи можем да им я представим е един съвсем друг въпрос.

За да разберат това, което искате да им кажете, първо Вие самата трябва да сте наясно по няколко много важни и екзистенциални въпроси.

Заключението: „…Но сега съм щастливо разведена и се грижа сама за децата си. Така е най-добре, защото бракът ни не „вървеше“…“, всъщност е реакция на случилото се, а не удовлетворяваща жизнена позиция: вие сте дама и като такава най- нормалното нещо е да имате потребност някой да Ви подкрепи, да Ви накара да се чувствате сигурна и закриляна. Когато Вие, като майка сте спокойна, то и децата Ви ще изпитват същото чувство.

Не се колебайте да се консултирате с психолог- за съжаление понякога, колкото и да ни се иска, не можем да си помогнем сами.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment