Когато детето заплашва със самоубийство

Въпрос № 10

Публикувано на 19.02.2010, 10:03:43 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте, моля Ви за съвет имаме дъщеря на 19 години ,която си има приятел,много хубаво дете, но е ужасно ревнива спрямо него и започва да ни плаши.Той е по-голям от нея с 10 години ,една сериозна разлика.Ние като родители в началото не можехме да приемем това за нормална връзка , но с течение на времето се примирихме.Но вчера останахме много изненадани, когато той ни се оплака,от нея т.е ,че го заплашила със самоубииство, ако я остави.Ужасно се притеснихме, моля посъветвайте ни какво да направим!как да постъпим?

 

Отговор:

 

Здравейте,

В тази възраст тийнейджърите са особено трудни за разбиране, което води до трудност при изработването на адекватна реакция спрямо дадена провокация или демонстративно поведение.

Разбира се, подобна нелепа реакция на младата дама е нескрит опит за манипулация, както върху момчето, така и върху Вас, като родители. Неизреченото послание е: „Ако допуснете да страдам, то тогава ще посегна на себе си, за да Ви накарам Вие да страдате, чувствайки се виновни за моята смърт.“

Абсолютно препоръчително е дъщеря Ви да се срещне с детски психолог, защото нещата могат да станат критични.

В една от статиите, които бях писал преди време, относно юношеството, бях обърнал внимание на това: „…следващ важен пункт се отнася към порастването и преминаването на вчерашното дете в света на възрастните. За много родители това разделяне  с детето е изключително болезнен процес. В тази връзка мадам д-р Доминик Гобер, френски психиатър и психоаналитик, казва, че 

„юношеството е труден преход към автономността и сексуалността. То е процес на отделяне от родителите, на обособяване на зрялата сексуалност и на изграждане на способността да понесеш известна доза самота.”,

а също така и: „Може би вместо “криза” днес ние по-скоро употребяваме термина “процес”, говорим за ”процеса на юношество”. От една страна това е времето, в което се изгражда и обособява сексуалността на зрелия индивид. А от друга, това е също много важно, в този период се извършва психическата работа, която ще позволи на юношата да се превърне във възрастен, да се отдели от родителите си и да заживее автономно, самостоятелно по отношение на тях. И затова има криза както при едните, така и при другите”.

Колкото и да е труден за нас като родители този процес на сепариране, е необходимо да приемем за собствена сметка болката и тъгата от случващото се, за да позволим на децата си реално да пораснат. 

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment