Да запазваме ли връзката си само „в името на детето“?

Въпрос № 9

Публикувано на 02.06.2009, 20:13:44 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Тривиална история… Колеги, между които прехвърчаха искри. Той -“Женени с деца“, аз – в търсене на Специалния, който (уви)открих в неговите очи. Невероятен мъж любовник човек с когото си пасваме не само сексуално и емоционално но и интелектуално имаме общи вкусое и възгледи за живота Самият той ми е казвал или показвал в много ситуации че споделя чуствата и емоциите След признанието му че се чувства раздвоен вече не работим на едно и също място но чувствата помежду ни са живи Да вече не поддържаме онова което изградихме помежду си но всеки път когато се видим усещам с всяка фибра на тялото си че огънят не е угаснал Дори повече от негова страна макар почти да не го показва и да твърди че прави всичко в името на детето си Много ви моля г-н Стоилов дайте ми своята професионална гледна точка Според вас имам ли шанс да му докажа че един мъж може да бъде истински добър баща само ако е щастлив и не дава грешен пример на детето си за фиктивно семейство Може ли да си лягаш до накого а да сънуваш друг Или просто той използва детето си като параван за да ми подскаже че за него съм била страстна любовница но не и незабравима любов

Мисля че темата е актуална за много жени поради което мъжката гледна точка ще бъде от изключителна полза без разбира се да подцелявам женската лоялност БЛАГОДАРЯ ПРЕДВАРИТЕЛНО И ПРИЯТНА ВЕЧЕР

 

Отговор:

 

Здравейте,

Въпросите, които задавате са сложни, тъй като има доста неизвестни в уравнението, наречено интимна връзка.Ние не сме в главата на другия и поради тази причина можем само да гадаем какво ни казва, без да сме сигурни, че сме чули това, което реално ни е казано.В една статия, която трябва да бъде публикувана скоро разглеждам връзката и отношенията между партньорите, като привеждам за онагледяване и едно сравнение, което смятам, че е подходящо и за този казус: „ отношенията между партньорите най-много наподобяват прожекционен апарат и екран, на който той прожектира.Това с особена сила важи за началото на повечето връзки.Тогава обикновено партньорите са толкова обсебени от пълнотата на фантазиите си, че чак имат усещането, че това, което проектират един върху друг е всъщност един и същи „филм”.Тази еуфория се поддържа и от липсата на „фокусно разстояние”, на дистанция, която влюбените старателно избягват опитвайки се къде образно, къде напълно реално да се погълнат взаимно.”, т.е. преди реално да заживеете с един човек, фантазмът за това какъв би трябвало да бъде той, може да взима значителен превес над „истинските” измерения на живия човек.

По въпроса за бащинството-там нещата са също доста сложни.Бащината функция не винаги се покрива с образа на биологичния баща.За да има такава функция обаче, е добре и ролята на майката да бъде адекватна.Колкото до питането Ви: „…да му докажа че един мъж може да бъде истински добър баща само ако е щастлив и не дава грешен пример на детето си за фиктивно семейство…”, допускате грешка, смесвайки в едно майката и бащата като социална единица и мъжът и жената като биологична.Детето има достатъчно тежката задача да осмисли собствения си живот, за това не го поставяйте в ситуация, в която да осмисля и нечий друг живот.

Коректно е да дадете възможност на мъжа сам да открие къде е неговото желание- дали да продължи да живее със семейството си, или пък напротив-да се раздели и да заживе с друг партньор.Само по този начин би могла да се изгради нормална връзка върху, която няма да надвисват призраци от миналото.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment