Срамежливост и трудности при сприятеляване

Въпрос № 19

Публикувано на 06.09.2014, 15:30 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте! Бих искала да попитам за моята дъщеричка, която в момента е на 3г. 8м. Само дете е, през пролетта очакваме второ дете. Ходила е на ясла в продължение на година и половина и предстои тръгване на детска градина. Преди да тръгне на ясла беше много комуникативна и смела, но след тръгването на ясла, се сви и когато сме сред деца в парка, например, си седи на пейката при мама и тати или иска ние да ходим с нея. Броят се на пръсти пътищата, в които тя завързвала разговор или се е заигравала хубаво през тази една година и половина. Също така има страх от люлки и от силни звуци. Реално през тази година и половина, през които тя е ходила на ясла, всяка сутрин е плакала и е отивала с дълбоко нежелание. През деня се е успокоявала, имало е няколко случаи, в които се е напикавала от рев. Иначе вкъщи и сред познати е много разговорлива, говори правилен български език, вкарва логика.

Главния проблем, поради който реших да се обърна към детски психолог, е нейната срамежливост относно сприятеляването и предстоящото тръгване на детска градина – какво бихме могли да направим, за да свикне там, а не да е като яслата, където всеки ден е плакала?

 

Отговор:

 

Здравейте,

Ситуацията, която описвате, най- вероятно е провокирана от сблъсъка на фантазма с реалността, който по някога е особено травматичен за детето.

Ако в представянето на детската ясла сте обяснили, че там е едно чудесно място, че е много весело, има деца, игри, интересни забавления и нови приятели, вероятно несъзнавано сте я подвели. Защото, всяка една социална група си има своите вътрешни правила, ограничения и позиции, които не са в желанието на детето.

Замислете се: дъщеря Ви, вече не е абсолютния властелин на околното (домашно, например) внимание, трябва да дели любовта на учителките с много други деца, тези, други деца са в непрекъсната конкурентност по отношение на вниманието, йерархията и личното пространство- т.е. начина по, който е описана яслата, може да е тотално противоречив на вътрешните усещания, породени от реалността.

Твърде вероятно е, поради тези или подобни особености, дъщеря Ви да се държи като аутсайдер и да не може да се впише адекватно в средата извън дома.

Процесът по отделяне е дълъг и достатъчно труден и за двете страни. Ако, Ви е трудно, със съпруга си,  да намерите правилният път към младата дама, заповядайте да поговорим или се обърнете към колега- детски психолог: ако сега проблема, може да бъде преодолян с малко усилия, то след време няма да е така.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment