Тревожност и гризане на ноктите

Въпрос № 16

Публикувано на 27.11.2013, 12:09 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, г-н Стоилов, въпросът ми е свързан със сина ми, който е почти на 10 години. Тревожи ме факта, че той има страхове и притеснения, които изразява по няколко начина – единия е, че още като тръгна на детска градина (преди 6 години), започна да си гризе ноктите – това е в толкова голяма степен, че към момента нокътната плочка е обезформена, а аз ноктите на ръцете не съм му рязала изобщо. Друг външен белег, който наблюдавам при сина ми, когато и притеснен, или просто когато мисли задълбочено над нещо е навикът да си върти кичурче от косата на бретона си. И това прави често, защото виждам крайния ефект – възелчета, образувани по едно снопче коса. Знам, че правилният подход към децата е с много любов и търпение, но Вие, като детски психолог, бихте ли ми дал съвет как по-бързо да го отуча от тези вредни навици, а също и как да е по-уверен и смел в постъпките си? Синът ми е доста притеснителен и емоционален, но пък аз наблюдавам значително подобрение в овладяването на неговите емоции с течение на времето. Как бих могла да му помогна да се справи по-лесно? Основателни ли са ми притесненията?
Благодаря Ви предварително!

 

Отговор:

 

Здравейте,

Не е необходимо да отучвате детето си от тези му действия.

Всъщност, ако го „отучите“ от тях, най- вероятно ще измисли други, по- скришни, но и по- „вредни“ навици. Правилният подход е да разберем какво го кара да прибягва до тях: дали това е действие, което го успокоява или е нещо като зов за помощ.

Това, което сте посочила, обаче буди доста въпроси у мен: „Синът ми е доста притеснителен и емоционален, но пък аз наблюдавам значително подобрение в овладяването на неговите емоции с течение на времето“: емоциите понякога не само, че не трябва да бъдат овладявани, но трябва да бъдат и стимулирани- в противен случай се стига до блокиране на оперативната агресивност, което води до разтоварване на напрежението по неадекватен и вреден за самото дете и околните, начин.

Задължително се консултирайте с детски психолог: проблемът може да е незначителен, но може и да не е по силите на детето, да се справи само.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment