Страх при контакт с повече или по-буйни деца

Въпрос № 12

Публикувано на 17.08.2013, 19:23 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте, д-р Стоилов! Майка съм на 8 годишен син. Притеснявам се от определени негови поведенчески реакции. От малък изпитва силен страх при контакт с повече или по-буйни деца. На тържествата в училище се обърна с гръб и стоя така почти през цялото време. Опитвам се да го заведа на концерт или на куклен театър, но той изпада в ужас. Предполагам, че е от многото насъбрали се хора. Така и в училище отказва да учи, когато е с другите ученици. Когато остана след часовете, учителката каза, че е общувал с нея и й е отговарял на въпросите нормално. От друга страна в къщи държи да е център на внимание. Непрекъснато задава въпроси, изявява се, пее, обожава да го хвалят, но се разгневява при всяка критика. Страхувам се да го поправям и когато сгреши задачите или при писане, или четене. Става, реве и отказва да учи. Какъв да е подхода, така, че хем да не му спадне много успеха, хем да не го стресирам. На какво може да се дължи това поведение и как да преодолеем този страх у него?

 

Отговор:

 

Здравейте,

описаното от Вас е доста често срещано явление: когато оперативната агресивност е блокирана, то детето не може да отговори адекватно на провокациите и плашещите го дразнители, поради, което разтоварва насъбралото се психично напрежение по пътя на най- малкото съпротивление- у дома или върху близките.

С „насърчаване“ няма да се получи нищо: важно е да се разбере каква е причината да има подобна задръжка във възприемането и отреагирането на агресивните импулси и едва след това да се мисли за съответна стратегия. Около разрешаването на този проблем са ситуирани и другите симптоми, които сте описала.

„…изявява се, пее, обожава да го хвалят, но се разгневява при всяка критика…“, индикира за определена мегаломанност във възприятието на собствената личност, както и за невъзможност за поемане на определена доза неудоволствие: за да можем да достигнем, да изпитаме, каквото и да е удоволствие, е необходимо, да можем да понасяме и някакви нива на неудоволствие.

Консултация с детски психолог, би помогнала евентуалната интервенция да се прецизира, вместо да се действа „на сляпо“ с надеждата да налучкаме правилният път.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment