Сръдливост, стеснителност и срамежливост

Въпрос № 17

Публикувано на 11.02.2014, 16:26 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте д-р Стоилов. Искам да ви попитам относно поведението на 4 годишния ми син. Като по-малък, изпитваше страх да комуникира с деца, беше много чувствителен и всяко внимание проявено към него било от дете или възрастен той тълкуваше негативно, че някой казва нещо лошо за него или иска да го обиди и да му се присмее. Беше прекалено срамежлив и стеснителен, играеше само с познати деца, страхуваше се от другите деца, и изпадаше в сцени, демонстративен плач, сякаш, с което още повече привличаше внимание. Сега поведението му е доста по-добро, започна да се отпуска с възрастните, вече говори повече с тях, ходи на детска градина и там се чувства добре, но все още в парка или на площадката не може да се престраши да се заиграе с дете, и все казва, че децата искали да го набият. В същото време иска да играе с приятели, търси си своите приятелчета, все иска да играе с някой, но не се престрашава да го направи с непознати деца. А от едно известно време е започнал много да се сърди и когато нещо не му хареса, например една вечер баща му каза да си поиграе сам, той му каза, че вече не му е приятел, че не го обича тогава. В друга ситуация, дори измисля по-стряскащи реплики от рода на, ще ви бутна и двамата или ще ви одраскам ръцете с нож, не ви обичам. Това страшно ме притеснява. Дали не е от прекаленото внимание, което му обръщаме. Той е единствено детенце, но винаги е бил много обгрижван от нас, винаги сме го поощрявали, окуражавали, никога не сме му посягали, винаги обясняваме с думи и примери, когато не е постъпил добре. Другото, което може би е фактор, че иска баща му постоянно да играе с него и той доста го глези, отстъпва на всяко желание. Стараем се с добро да разрешаваме проблемите, но и ние се лутаме в такива ситуации. Какво бихте ме посъветвал, като детски психолог- как трябва да постъпя, да бъда по строга, да го накажа или по друг начин? Благодаря предварително.

 

Отговор:

Здравейте,

разбира се, голяма част от отговора на зададеният от Вас въпрос, се крие в самото му описание:

„… Дали не е от прекаленото внимание, което му обръщаме. Той е единствено детенце, но винаги е бил много обгрижван от нас, винаги сме го поощрявали, окуражавали, никога не сме му посягали, винаги обясняваме с думи и примери, когато не е постъпил добре. Другото, което може би е фактор, че иска баща му постоянно да играе с него и той доста го глези, отстъпва на всяко желание…“

„Прекаленото“ внимание, почти винаги дава отрицателен ефект върху цялостния процес: да, внимание, загриженост, разбиране, съпричастност са абсолютно необходими компоненти в отношението ни към децата, но преекспонирането им, ни лишава от възможността да упражняваме адекватно родителството си.

Липсата на дистанция, породена от прекомерното „внимание“ създава и поддържа преувеличено, а често и мегаломанно отношение към собствената личност на детето.

Колкото до срамежливостта, стеснителността, но най- вече сръдливостта, то това са производни именно на тази неадекватна самооценка за, която споменах по- горе:

смятайки, че другите са длъжни да ги обгрижват и задоволяват, и не намирайки друг начин за постигането на тези цели, децата атакуват другия през чувството на вина, като се сърдят или пък го карат да бъде активен, демонстрирайки срамежливост.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment