Неспокоен сън, страхове и тревожност

Въпрос № 8

Публикувано на 24.04.2013, 14:43 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте,
имам дъщеря на година и паловина с изключително неспокоен сън,а освен това заспива много трудно,въпреки че показва всички симптоми на умора.(преспиването е поне един час).Освен това спи единствено,ако и аз съм легнала до нея и ме гушка.Разбирайте,че заспива само със мен-плаче при баща си или баба си.Отдавах това безпокойство на зъбчетата,но вече си ги имаме почти всички и не съм сигурна,че са причина за лошия сън.Така сме от много време и това адски ме натоварва психически,като рефлектира и на нея.Понякога вечер изобщо не мога да изляза от стаята,защото тя се буди, когато се опитам да стана от леглото и тя усети,че вече не я гушкам.Тя е много емоционолно дете и често се впечатлява и плаши от някои животни или резки шумове.Страха от животни почти сме го преодоляри,като я насърчавам да ги храним и опредерено има голям ефект.Към момента се страхува само от шема на моторите.Казвам това,защото предполагам,че страховете оказват влияние на съня.
Благодаря предварително да отделеното внимание и чакам с нетърпение отговора ви!

 

Отговор:

 

Здравейте,

махнете бабата от „уравнението“, предоставете на съпруга си заниманията по подготовка за сън и приспиване, а Вие си сипете чаша хубаво вино и се отдайте на заслужена почивка! Не зная как иначе, по- кратко да отговоря на въпроса Ви. 🙂

Спането Ви до детето, единствено поддържа неговите страхове („…аха, щом мама не ме оставя, сигурно има нещо опасно…“), думите на бащата освен да структурират имат и успокояващ ефект („…Спокойно, моето момиче- можеш да се отпуснеш в топлите завивки и да заспиш сладко- знаеш, че аз няма да позволя да се случи нищо лошо нито на теб, нито на мама…“), присъствието и намесата на бабата колкото помага понякога, толкова и пречи обикновено: в стремежа си да са харесвани и предпочитани от детето, несъзнавано се конкурират с родителите. Като добавим и типичните страхове на възрастните хора- резултатът е на лице.

Ако ситуацията не се промени, обърнете се към детски психолог, за да не се задълбочават проблеми, които на този етап са абсолютно решими.

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment