Самота, затвореност и лесна раздразнителност

Въпрос № 12

Публикувано на 08.08.2013, 18:34 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, г-н Стоилов! Имам син на 12 години. Той е добро и отговорно дете. Когато прави нещо иска да го направи перфектно. Когато решава задачи или тестове в училище също. Хиляди пъти съм му обяснявала, че неможе от първия път всичко да стане така както трябва, а и не винаги се получават шестици. Няма търпение като че ли всичко да е на момента и се изнервя много. Например, в края на учебната година са правили класна работа по български език и той не се справил с една, две задачи…..ядосал се и отдолу сам си написал слаб 2. Всички в класа му се присмивали, той си е сидял мирно на чина…Нарочно го дразнили, че неможел да се разплаче. И естествено, последвал плач…станал и започнал да рита кошчето за боклук и крещял на всички, че ги мразел. Госпожата ме извика на следващия ден и ме попита дали е имал друг път в къщи такива нервни изблици и да съм се консултирала с лекар. Синът ми е дете, което няма много приятели, не играе футбол и затова винаги следват подигравки по негов адрес. Стои много на компютъра, а когато играе на някоя игра иска веднага да мине дадено ниво, в противен случай се нерви и блъска клавиатурата…е това не се случва постоянно- по някога е спокоен. Казвал ми е, че когато са в училище всички слушали две, три момчета, а когато се намеси друг /в случая той/ тези момчета започвали да го бият, защото останалите се обръщали и слушали неговите разкази. И така той започнал да страни от тях и от другите деца. Когато беше в детската градина отново са конструирали нещо, а той неможал да го направи и започнал да блъска масите…..Изпада в нервни изблици. Попаднах на някакви негови разкази, които се опитвал да пише. Малко се притесних на някои негови разсъждения. Неговия герой живеел някъде извън града е искал да отиде в Египет, но нямало с какво и решил да изкара шофьорските курсове. Но за да ги изкара е трябвало да отиде в града. Не искал да ходи в тази шумотевица в града и си сложил тапи за уши за да не чува хората. Всички били различни, не като него. Чул някой, който му казал, че не му трябвало кола, а можел да отиде със самолет. Тогава неговия герой се ядосал отишъл на сметището и строшил с яд колата. След това се прибрал в къщи пред компютъра за да се успокои. Точно това страшно много ме притесни. Притесних се много и когато госпожата ми каза, че му трябва помощ…Иначе, много често ми казва че ме обича много както мен, така и баща си. Извинявайте за дългото описание, но искам съвет от Вас. Благодаря Ви предварително!

 

Отговор:

Здравейте,

много тъжна е ситуацията, в която се намира синът Ви: изолиран, самотен, другите не го разбират, той също не ги разбира, а сблъсъка между реално и желано поражда напрежение и болка, представящи се през нервност, раздразнителност и неудовлетвореност …

Компютъра, безспорно е проблем, който усилва това отделяне и затваряне, продуцирайки лесни, сдъвкани и манипулируеми образи, в противовес на живия контакт, където всеки малко или много, трябва сам да „завоюва“ мястото и образа си сред себеподобните. Грешка, обаче би било да се смята, че с обикновена забрана на тези занимания, нещата ще се решат: ефектът би бил съизмерим с внезапното спиране на наркотик при зависим: шок и абстиненция.

От първостепенна важност е да се проследи, каква е причината синът Ви да предпочита сурогатните компютърни образи, които може да командва, както пожелае, пред контакта със съучениците си, например. Какво смята баща му за случващото се и какви са договореностите за ползване на компютър?

Ситуацията е много деликатна и същевременно, много основополагаща, за целия по- нататъшен живот, така, че не я оставяйте да се разреши от само себе си, защото това няма как да се случи. Потърсете помощ от детски психолог: затруднения, които биха могли да се превъзмогнат в една начална фаза, често стават непреодолими в зряла възраст.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment