Разконцентрираност и разсеяност

Въпрос № 11

Публикувано на 24.06.2013, 17:12 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

ЗДравейте Д-р. Стоилов,

искам да Ви споделя притесненията ми с нашата 10 годишна дъщеря.По принцип е много старателно и умно дете, пълна отличничка е , тренира всеки ден худ. гимнастика.Проблема е, че е разсеяна и не ме слуша като и говоря, а това се слуучва като е в компания със своите приятелки и съученички.Често се случва да загуби ключовете за вкъщи, губи си мобилния телефон с чантата, често забравя дрехи в спортната зала и по принцип няма изградено чувство за собственост и изобщо не се интересува за вещите си.МНого често се случва да не ми каже важно съобщение от класната и в училище, забравя че има домашни, въпреки че я питам по 3 пъти всяка вечер.Това ме изнервя, и аз на моменти се хващам как повишавам тон , а не искам да ставам мърмореща майка.
Тази разсеяност нормална ли е за нейната възраст и как според Вас мога да въпитам в нея чувство за отговорност , като за нейната възраст, разбира се.Не искам да я превръщам във възрастен човек още от сега.Как да я накарам да се интересува за нейните вещи и най-вече как да я накарам да се вслушва като и говоря.

 

Отговор:

 

Здравейте,

доста трудно е за едно дете да бъде „съсредоточено“, дори повече: децата най- добре „слушат“ и възприемат, когато изглеждат привидно разсеяни. Какво е за Вас разсеяността на дъщеря Ви и как бихте желали да бъде, ако можехте да я промените? Казвате, че е много умна и че успехът и е отличен, че всеки ден (!!!) ходи на тренировки…чудя се, как е постижимо това за едно разсеяно дете?

Ако се абстрахирате за момент от поставените цели и разгледате действията и като символ, „заобикалящ“ думите, дали пък не и се иска по някога да загуби ключовете от дома си, дали пък не и се иска да загуби телефона (респективно- връзката, контакта, контрола на родителя), защото се е уморила от всички тези важни и сериозни занимания?

Колкото до спестяването на информация… хм, като се замисля, не съм срещал дете, което да не поднася избирателно информацията и да премълчава някои нейни аспекти: ако се откажем от думата лъжа, то спокойно бихме могли да наречем това поведение „стратегии за справяне“…също, като при нас възрастните, впрочем.

За да не „стреляме в тъмнината“, най- добре е да се срещнем лично, за да построим хипотезата си на реална симптоматика, а не на догадки (от моя страна).

Среща с детски психолог би подпомогнала още по- адекватната реализация на и без това успешното Ви дете, а от Вас би свалило тази излишна, но реална тревога.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment