Ако, детето не желае да се изходи

Въпрос № 14

Публикувано на 11.03.2015, 18:02:06 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте д-р Стоилов! Имам дете на две години. Много отдавна се беше запекъл на няколко пъти и от него момент започна да стиска. С всеки изминал ден усъвършенства все повече и повече как да не се изходи. От месец е и на Дуфалак и Креон, но пак намира начин. Много се страхува, виждам го, а да не казвам, че и мен като ме усети, че ще го разсъбличам още повече се страхува. Имам чувството, че ще ме намрази. Какво можете да ме посъветвате, имайки предвид, че детето е малко за детски психолог? Поне аз така мисля, ако не е така, ако трябва да го водя? Ще съм благодарна на всички съвети, които ми дадете.

 

 

Отговор:

 

 

Здравейте,

въпроса, пред чието разрешаване сте изправена, не е необичаен или пък неразрешим. Напротив: по- скоро е често срещано преходно нарушение или специфичен отговор на организма, на даден тип дразнение.

От писмото Ви разбирам, че лекарите не са открили нищо смущаващо във функционирането на организма, на сина Ви, което е провокирало да му изпишат лекарства, по- скоро подпомагащи процеса на изхождане.

За съжаление, смятам, че сами по себе си, лекарствата не биха имали ефекта, който очаквате, но биха могли да имат в известен смисъл и обратен, негативен ефект: потискайки симптома (който, всъщност е един клапан, редуциращ определено напрежение), организма е заставен да се откаже от този симптом, но да измисли нов, който често е по- объркващ и тревожен за околните.

Многократно, тук, на страниците на форума, сме дискутирали, че такъв тип проблеми- запек, се свързват най- често с прекомерен контрол от страна на родителите, с прекомерно навлизане в личното пространство на детето и въпросният физиологичен отговор на организма е начин, поне нещо в психичното на детето да остане под негов контрол. Вие много добре сте илюстрирала тази тенденция с думите си: „…Много се страхува, виждам го, а да не казвам, че и мен като ме усети, че ще го разсъбличам още повече се страхува…С всеки изминал ден усъвършенства все повече и повече как да не се изходи…“

Директна работа на детски психолог със сина Ви на този етап нито е смислена, нито ще е резултатна, без преди това да се видим с Вас и да поговорим за ситуацията в, която малкият господин се намира. Добре е да не оставяте ситуацията да се разрешава „с израстването му“, защото от симптом, който е обратим, може да стигне до реално заболяване.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment