Използване на памперс при голямо дете

Въпрос № 2

Публикувано на 17.04.2013, 18:53 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

г-н Стоилов, здравейте. Бих желала да Ви задам въпрос, който много ме притеснява и не мога да се преборя с него. Детето ми е почти на 6 г. и проддължава да ползва памперс по голяма нужда. Ако го хвана използва тоалетна, но ако не съм до него да напомня се изпуска, играе си и въобще не му прави впечатление. Наказвахме се, пере си бельото сам, не му давах играчки, мъчих се как ли не, но нищо не помага. Какво да правя? Какво бихте ме посъветвал, като детски психолог- каква да бъде следващата стъпка?

 

Отговор:

 

Здравейте,

Понеже въпроса, който задавате е често срещан и още по- често дискутиран тук, на страниците на „Розали“, ще си позволя да се самоцитирам, с отговор, поместен две страници по- назад. Помислете върху написаното: дали пък няма нещо от това и в описваната от Вас ситуация?

„…въпроса, който поставяте е значително по- обширен от предполагаемото. По същество контрола върху изпражненията (без значение дали говорим за запек или разстройство) е едно от малкото неща върху, които детето има контрол. Замислете се: непрекъснато някой друг решава вместо него кога да яде, какво да яде, как да е облечено, кога да ляга, кога да става, топло ли му е, студено ли му е, жадно ли е…какво друго му остава, освен да се „хване“ за единственото нещо неподвластно пряко на родителската интервенция- контрола над собственият му сфинктер. Ако няма медицинска причина да използвате въпросните клизми, не мисля, че са нужни: тялото на детето е достатъчно прецизно и съвършено, за да може да контролира тези относително прости функции, че да е наложителна чак външна интервенция…“

Сякаш във вашият случай се касае повече за захласване по някаква друга дейност, която не му позволява да отдели достатъчно внимание на телесните сигнали или пък греша? Смятате ли, че това е някакъв апел към Вас, който за момента е неразбираем?

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment