Злепоставяне на детето пред останалите след изпускане

Въпрос № 7

Публикувано на 28.09.2013, 12:10 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

При нас се случи неприятна,меко казано,случка.Детето ми е 1-ви клас-спокойно,добронамерено,неконфликтно…В междучасието му се прихожда до тоалетната,но не успява да стигне навреме и белята става.Но не това е проблема.Забърсва се колкото може и се връща в клас,защото часа е почнал.И какво е поведението на възпитателя/от занималнята/?Детето казва какво се е случило плачейки,а тя го слага да седне на чина и ми се обажда.Разговора по телефона е пред децата и всички чуват за случилото се.След което тя си продължава да работи.Защо не го е извела от стаята веднага,не мога да си отговоря.След 10мин. бях там.Влизам в стаята и какво виждам- децата като хиени са го наобиколили и му се присмиват,а тя работи с 1 от децета.Какво да говоря на детето,за да запази достойнството си.4 години ще е с тези деца,може и повече. Как ще ме посъветвате, като детски психолог- по какъв начин да подходя и към възпитателката,която е на около 26-27 години?

 

Отговор:

 

Здравейте,

ех, наистина в много неприятна ситуация е попаднало детето Ви. Така и не успях да разбера какъв е неговият пол, въпреки неколкократното прочитане на написаното от Вас… а, полът е важен, не само за да разберем по- пълно картината около съответната случка, но и за да се изясни как то стои във вашето възприятие.

По въпроса: по отношение на госпожата, едва ли има какво да се направи. Вероятно, липсата на достатъчно опит е бил факторът, накарал я да вземе това решение, но не това е важното в случая. Станалото- станало. Можете да говорите насаме с нея и да и изложите гледната си точка, относно вредите, които са нанесени, можете да говорите и с директора на занималнята, но освен неприязън, детето Ви, едва ли ще спечели друго: за Вас нещата стоят по съвсем различен начин, но в случая обсъждаме добруването на малкия/ата, нали?

Истински важното е и защо импулса за дефекация не е овладян своевременно ( а, на тази възраст, адекватният контрол на тазовите функции е достатъчно зрял) и какъв е реалният товар от тази несполука, оставащ в психичното развитие на детето Ви. Дали и защо детето се е стискало до последният момент и как е отговорило и възприело присмеха на съучениците си и „излагането“ пред госпожата.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment