Зависимост от компютър и телефон, нереална самооценка

Въпрос № 11

Публикувано на 30.01.2014, 20:02 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте!
Имам внучка на 12 годинки,на която нищо не и е и8нтересно.Ако я попитаме какво и се яде,отговора е не знам.Същото е и с училището.Предметите не са и интересни,извънкласни занимания не я влекът.Според нея съучениците и са идиоти и не знаят как да се държат.Интересува я само компютъра,телевизията и смартфона.Не контактува с децата.Предпочита да стои в къщи сама.Смята се за много смела.Заканва се на децата,които я обиждат,но ако се стигне до физически сблъсък,се отдръпва.Обхванала я е апатия към всичко.хванали сме се за главата с майка и.Обича да командва и нещата да са на нейното.Не разговаря като я попитам за съучениците и.Моля помогнете ни!Дъщеря ми няма развод,но от 3 години не живее със съпруга си.Има приятел,който живее с тях повече от 1 година.Имам чувството,че това дете преживява нещо,но не мога да я накарам да сподели.

 

Отговор:

 

Здравейте,

действително е много трудна възрастта в, която се намира внучката Ви. Сегашните 12 годишни, се различават сериозно от 12 годишните преди 50 години, например. Причините за този феномен са много и различни, но без да чуем самото дете, можем само да гадаем така, че най- добре би било да се видим с младата дама, за да потърсим срещу какво толкова се бунтува.

У дома нещата трудно биха могли да се случат адекватно (като чуваемост), защото децата автоматично възприемат, че те са от единият отбор, а възрастните от другия, което опосредства сериозно взаимоотношенията. Поради това, третият, в лицето на детския психолог, би могъл да чуе посланието, което не успява да достигне до думите.

Може би, най- смислената отправна точка в комуникацията с тийнейджърите е да си даваме сметка за следното: ако до юношеството е могло да говорим „НА“ детето, то от тази възраст нататък е редно да говорим „С“ него. Неспазването на това просто правило води до така познатите ни бунтове на юношите, до отхвърлянето, анти- социалното поведение.

Липсата на реални приятелски отношения ( не с родителите!!!), директен контакт и съответно- адекватна самооценка, тласкат младежите към свръх консумиране на готови, фантазмени образи, каквито предоставят социалните мрежи и електронните играчки, като цяло.

Много, много важно е бащата или приятелят на дъщеря Ви да се включат активно във възпитанието на младата дама, защото симптоматиката, която описвате би могла да прерастне в застрашаващо бъдещето и, поведение.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment