Затвореност и прикритост при тийнейджърка

Въпрос № 5

Публикувано на 02.03.2011, 21:53:19 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

 

Отговор:

Здравейте,

въпреки дългият Ви пост информацията, която е необходима за да опитаме да построим някакви хипотези, е оскъдна.

Действително, раздялата и отхвърлянето („захвърлянето“)е болезнен и травматизиращ епизод от живота на всяко дете, но начина по който този факт ще бъде възприет и преработен е специфичен за всеки отделен човек, от което следва, че не можем предварително да знаем за това какво ще бъде неговото реално въздействие и каква ще истинската му дълбочина.

Това, че сестра Ви не желае да споделя с Вас и с майка Ви е съвсем естествена и очаквана реакция (особено от момиче на тази възраст), тъй като подобен интерес (загриженост) често бива възприеман като прекалено нахлуващ и заплашителен.

Поради тази причина не бих могъл да Ви кажа защо отказва да „общува“ с Вас и дали е „социална фобия“.

Като споменахте „дали ще се оправи“, всъщност как си представяте въпросното оправяне?

 

Въпрос:

Благодаря Ви много за отговора, просто искам да започне повече да общува, да не се притеснява да споделя, опитвам се да и споделям, така показвам, че и имам доверие и че съответно и тя може да ми има, винаги като говори с майка ни тя си мисли, че майка ни ще и се скара и уплашена и гледа сърдито и не говори, а тя не и вика много, само когато има причина, примерно ако в този студ ходи леко облечена, моля Ви кажете други начини да може да говори и да се отпусне?

 

Отговор:

Здравейте,

„…винаги като говори с майка ни тя си мисли, че майка ни ще и се скара и уплашена и гледа сърдито и не говори…“ Може би пък има някаква причина сестра Ви да възприема майка Ви именно по този начин, а не като съюзник и приятел?

„…а тя не и вика много, само когато има причина, примерно ако в този студ ходи леко облечена…“ На децата обикновенно не им е много ясно кога им се карат с „причина“ или без, поради простия факт, че родителя демонстрира (дава) емоция, но не и реално слово. В конкретния случай нека майка Ви вземе предвид и коренно различната терморегулация на едно младо момиче на прага на пубертета и на една по- възрастна от нея жена.

Всъщност именно пубертетът е и една от причината тйинейджърите да са по- малко словоохотливи с възрастните, което пък води до тревоги у последните, които обаче често са неоснователни.

За съжаление „душеприказчик“ на сестра Ви няма да може да бъде нито майка Ви, нито вероятно Вие- това може да бъде единствено маргинална (странична) фигура по отношение на семейството.

Ако имате някакви основателни притеснения, най добре потърсете консултация от детски психолог- приятелските и особено роднинските „потупвания по рамото“ или по- зле „конско“ няма да дадат очакваният резултат.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment