Нежелание за учене и провокации при 12 годишно момиче

Въпрос № 5

Публикувано на 29.03.2009, 02:32:01 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Добър вечер д-р Стоилов, обръщам се за съвет към детски психолог, понеже имам проблем със дъщеря си тя е на 12 години а още от сега ми създава проблеми не желае да учи да си пише домашните не я интересува нищо прибира се вкъщи хвърля чантата и сяда пред компютара ако аз не я накарам да си напише домашните то тя няма да го направи има още едно положение ние със баща и от години не живеем като нормално семеиство бяха хиляди раздели и събирания и аз си мисля че тя по този начин просто си отмъщава но ако нее така то просто не знам какво да мисля моля за вашия съвет как да подходя към нея разбирам че нямам време да съм постоянно до тях но сега ние живеем сами имам и друга дъщеря на 8 но със нея този проблем не съществува но и работата ми е такава.

 

Отговор:

 

Здравейте,

Въпросът Ви е доста комплексен, поради което няма еднозначен отговор.

Добре е да се обърне внимание на два съществени фактора.

Първо-ролята на родителите.Редно е да си даваме сметка,че между майката и бащата като социална единица и между мъжа и жената като биологична има осезаема разлика.Ако вторите имат правото на избор (дали да са заедно или да са разделени,дали да се разбират или да се ненавиждат), то първите имат значително по-малко възможност за „свобода на действията”.Като родители би било коректно да оставим за момент текущите отношения в двойката и да се концентрираме върху отговорностите по отглеждане и възпитанието на децата си.

Един диалог със съпруга Ви, където да обсъдите визията за бъдещето и отговорностите спямо децата,както и стиковане на общите усилия,би имало положителен ефект върху поведението на дъщеря Ви.

Лично съм работил с родители,които са разделени и имат нови партньори, но същевременно демонстрират адекватно поведение спрямо общите си деца.Това, разбира се по никакъв начин не неглижира ролята и усилията на новия партньор, на съответния родител.

Второ-„…ако аз не я накарам да си напише домашните то тя няма да го направи…”.Хубаво е локацията на контрола постепенно да преминава от външна към вътрешна,понеже навлизайки във възрастта на пубертета едва ли ще има кой постоянно да я контролира какво или как го прави.

За да се случи това,обаче трябва да излезнем от диадичните взаимоотношения и позволим да се появи един друг,който да триангулира отношенията ни.

В противен случай винаги,когато дъщеря Ви трябва да свърши нещо ще се противи,смятайки,че я карате да свърши нещо,понеже така Ви харесва, или просто това е вашето желание.Появата на трети структурира ситуацията,налага правила и следи за тяхното спазване.В идеалния случай това е бащата,но би могло да бъде и някоя социална фигура(учител,представител на властта,психолог,близък роднина) от, която детето изпитва респект и уважава.

Можете да погледнете и тук: http://stoilov.moetodete.bg/ -има писано по сходни въпроси.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment