Нежелание за подготовка на домашни и уроци

Въпрос № 6

Публикувано на 13.02.2011, 15:04:34 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте!

Синът ми е във втори клас проблема е че не иска да учи вкъщи-нито да си пише домашните нито някакви допълнителни задачи.Прави го с много уговорки от наша страна.Когато му кажем да пише се сърди постоянно.Той е с детска абсансна епилепсия и още в първи клас за да не го натоварваме не настоявахме да учи много вкъщи.Моля да ми дадете съвет, като детски психолог, как може да се справим с нежеланието да учи защото си мисля че започва да изостава в училище като не се упражнява допълнително.

 

Отговор:

 

Здравейте,

желанието, както и нежеланието са феномен, който в общия случай не може да се отнеме или вмени- него или го има или го няма. Освен това не може и да се забрани (пак не визирам частни случаи). Може, обаче да се видоизмени, модифицира или пренасочи, но при всяко положение трябва да се признае като такова.

Какво ви притеснява в това, че се сърди и негодува като го карате да изпълнява училищните си задължения? Това е естествена, нормална и „здрава“ детска реакция- нима Вие не сте се съпротивлявала на изискванията и правилата?

Какво визирате под „уговорки“- ако е нещо от рода на: „когато си подготвиш домашните, можеш да отидеш да играеш с приятелите си…“ е именно това пренасочване на вниманието, за което споменах, като в добавка наблюдаваме и адекватен опит за отлагане на удоволствието (всъщност, сериозен препъни- камък пред повечето деца, а все по- често и възрастни).

Ако имате предвид други „уговорки“, то тогава каква е ролята на съпруга Ви в тези отношения?

Отделно от казаното, след като в началото не сте изисквали да учи допълнително (?) е напълно нормално новите изисквания да му тежат и да е необходимо време за свикване с тях.

Помислете и дали тревогата Ви е в „сърденето“ или в притесненията относно налагане на изисквания от Ваша страна.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment