Уплах от тъмно помещение

Въпрос № 36

Публикувано на 13.12.2014, 08:33 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте имаме следния проблем, детето ми е на 4г в сряда ходи на танци в детската градина слизат доло в мазето което е пригодено като салон.В сряда госпожата им е казала да слизат сами и да светнат лампата,но децата не са успяли да светнат и са почнали да пищят и викат моята дъщеря не ми каза нищо като я взех вечерта но забелязах странно поведение,неискаше да яде и трудно заспа и вечерта започна да реве,че неиска да ходи на градина,започна да си измисля думи който звучат като на английски но нямат смисъл и ме кара да ги записвам.Когато аз откажа да запиша нещо изпада в истерия.Снищи ми каза за случилото се в салона,успокой се малко но по едно време влезе в спалнята беше тъмно и пак записвай така 30мин почва да диша тежко и изпада в някаква криза.кажете ми моля как да постъпя да я заведа ли на детски психолог спирсм в от градината но искам да се успокой неможем да спим смощи е заспала в 12 и стана в 4 неискала да си затваря очите.

 

Отговор:

 

Здравейте,

неприятни са тревогите на децата ни особено, когато са свързани с нещо, което не може да бъде точно назовано, и съответно- трудно за отреагиране.

Преди всичко е важно адекватно и коректно да бъде разбрана причината за един подобен страх и симптоматика.

С внушаване на „няма страшно“ или „я, се стегни- виж колко си голяма“, не само, че нищо няма да се промени, но напротив- нещата може да се влошат, тъй като може през блокиране на симптома да запушим изхода от , където се редуцира породеното напрежение.

За текущата възраст в, която се намира дъщеря Ви е нормално преминаването през тези страхове- от тъмно, затворено, много хора, шумно и т.н. Често, посредством  тези симптоми, детето проверява дали е достатъчно защитено, отправяйки предизвикателство към родителите си и в частност към бащата, като символ на сигурността. Усещането за защитеност, разбира се не идва просто така, то трябва да бъде и назовано, като основен източник са думите на майката, която показва, че самата тя се чувства защитена и сигурна в присъствието на съпруга си.

Добре е да се видим или да се свържете с друг детски психолог, за да се разбере детайлно, какво се случва, а не да се действа посредством симптоматично отстраняване на проблематиката.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment