Нежелание за споделяне на играчки

Въпрос № 33

Публикувано на 15.02.2014, 02:57 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте, синът ми е 6 години и е добро и умно дете, но когато поканихме 3 деца на рожденния му ден в къщи, той започна да се държи много ревностно към играчките си, въпреки че преди да дойдат гостите ми каза, че ще позволява на децата да играят с всичко и дори и да се счупи нещо няма да се разстройва. Всичка започна с това, че децата без да искат бутнаха една негово постройка от конструктор, която той направи преди 4 месеца и много си я харесва…моят син реагира много зле, започна да пищи и вика и дори да обижда децата, дори започна да вика, че иска да си ходят, а той щял да си празнува сам… Аз едва го успокоих, но още по-лошото е, че поканените деца са най-добрите му приятели от групата в градината, а родителите непознати за мен и според мен ще се отрази много негативно на детето ми после, а отделен е факта, че не можах лесно и ловко да се справя с него. Моля да ми дадете съвет къде съм сгрешила и какво да правя???

 

Отговор:

 

Здравейте,

реакцията на сина Ви е повече от нормална: това, че е заявил някакви намерения, въобще не означава, че има намерение да ги изпълни, най- вече, защото няма идея какво обещава ;-))).

По същество, проблема се състои в сблъсъка на фантазията с реалността: сина Ви си представя, че ще получи единствено наслада при контакта си с другите деца (които се възприемат не като одушевени субекти а, като живи играчки), но не допуска, че този контакт ще го ограничи (във фантазма му за единственост и вездесъщост), ще се наложи да допусне други деца да навлязат в личното му пространство и в крайна сметка може да се наложи да отстъпи от лидерското място (разбирайте- тоталният властелин), дори в собственият му дом.

По отношение на играчките е съвсем нормално да реагира собственически (защото, той, реално е собственик на неговите си играчки!), но възрастта на, която се случва това е нетипична: обикновено до тази възраст децата са натрупали преживелищен опит, който им помага да се вписват в различни групи, включително и детски, успявайки да понесат известни ограничения в името на груповата принадлежност.

Поговорете  с детски психолог, както за да изясните генезиса на този отказ, така и за да се успокоите самата Вие, като родител. Навременната консултация е превенция с огромна полза за цялото семейство.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment