Невъзможност за самостоятелен сън

Въпрос № 23

Публикувано на 24.04.2013, 14:43 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,
обръщам се къ детски психолог по повод дъщеря ми, на година и пoловина с изключително неспокоен сън,а освен това заспива много трудно,въпреки че показва всички симптоми на умора.(преспиването е поне един час).Освен това спи единствено,ако и аз съм легнала до нея и ме гушка.Разбирайте,че заспива само със мен-плаче при баща си или баба си.Отдавах това безпокойство на зъбчетата,но вече си ги имаме почти всички и не съм сигурна,че са причина за лошия сън.Така сме от много време и това адски ме натоварва психически,като рефлектира и на нея.Понякога вечер изобщо не мога да изляза от стаята,защото тя се буди, когато се опитам да стана от леглото и тя усети,че вече не я гушкам.Тя е много емоционално дете и често се впечатлява и плаши от някои животни или резки шумове.Страха от животни почти сме го преодоляли,като я насърчавам да ги храним и определено има голям ефект.Към момента се страхува само от шума на моторите.Казвам това,защото предполагам,че страховете оказват влияние на съня.
Благодаря предварително да отделеното внимание и чакам с нетърпение отговора ви!

 

Отговор:

 

Здравейте,

махнете бабата от „уравнението“, предоставете на съпруга си заниманията по подготовка за сън и приспиване, а Вие си сипете чаша хубаво вино и се отдайте на заслужена почивка! Не зная как иначе, по- кратко да отговоря на въпроса Ви.

Спането Ви до детето, единствено поддържа неговите страхове („…аха, щом мама не ме оставя, сигурно има нещо опасно…“), думите на бащата освен да структурират имат и успокояващ ефект („…Спокойно, моето момиче- можеш да се отпуснеш в топлите завивки и да заспиш сладко- знаеш, че аз няма да позволя да се случи нищо лошо, нито на теб, нито на мама…“), присъствието и намесата на бабата, колкото помага понякога, толкова и пречи обикновено: в стремежа си да са харесвани и предпочитани от детето, несъзнавано се конкурират с родителите.

Като добавим и типичните страхове на възрастните хора- резултата е на лице.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment