Детската агресивност и нейните проявления

Въпрос № 25

Публикувано на 07.06.2013, 13:32 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте,
Синът ми е на 5 годинки и от месец октомври е в нова градина. Започна да си яде дрехите и ноктите на краката, явно нещо го притеснява. Една от майките вече трети път се оплаква, че е удрял дъщеря й. Въпросното дете е тихо и умълчано и при всеки повод реве и се сърди.
Според госпожите, момичето не се оплаква на тях, когато синът ми я удари, а вечер у дома споделя с майка си, и те не могат да реагират като му се скарат.
Не е проявявал друг път агресия към деца на площадката или у дома.
Говори ли сме да не я доближава, но това е трудно като са заедно по цял ден.
Въпросът ми е може ли да се смята, че синът ми е агресивен и трябва ли да го заведем на консултация с детски психолог или и той е подтиснат от групата в която попадна и се опитва да се защити по някакъв начин?
Благодаря предварително

 

Отговор:

 

Здравейте,

да, нормално е, децата попадайки в нова ситуация, с нови хора и нови правила, да се чувстват изнервени и притеснени, фрустрирани по отношение на желанията си, които до вчера са били изпълнявани от някой върастен близък, дори още преди да са назовани.

Естествено, в тази ситуация, натрупаното психично напрежение трябва да се разтовари някъде и това се случва по пътя на най- малкото съпротивление, във Вашият случай- спрямо тихата и умълчана млада дама. Вероятно много му се иска да бъде агресивен и по отношение на другите деце (особено момченцата), по отношение на госпожите, но тъй като това е трудно постижимо, обикновено целата са по- слабите и мълчаливи деца.

С „обикновена“ забрана, нещата няма да се разрешат. Освен нея, съпругът Ви е много важно да поговори с него за всички тези неща, които описах, да ги назове, за да не се чувства самотен и неразбран в желанията си, но същевременно да получи и някаква алтернатива на ситуацията.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment