Делене на „добри“ и „лоши“, на учителките и персонала

Въпрос № 21

Публикувано на 15.04.2013, 13:47 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте,
Синът ми е на 2г и 5 месеца от 7 месеца посещава детска ясла и досега както и в началото не е имал проблем с това.Плака 2 пъти в началото и до там,той е много добро дете абсолютно безпроблемно с хигиенни навици от 1г и 6 месеца,не е агресивен дори напротив.И така до преди седмица когато сподели че едната сестра му дърпала ухото и че не иска на детска защото там му е лошо а в къщи му е добре.Разговарях с двете сестри и двете казват че не говори в детската и вече не играе с децата а взема играчка и сяда сам да си играе или гледа детски филмчета .Когато е въпросната сестра на детска наистина не иска да ходи.Дори започна да казва че тя е лоша а аз винаги казвам че няма лоши и добри.Явно това лоша го е чул в яслата в къщи не окачествяваме хората.Тази сутрин за първи път след 7 месеца ходене изпадна в нервна криза крясъци- беше въпросната сестра на ясла и като го взе той се разкрещя като поименно крещеше тя да го пусне.Аз предния ден разговарях с нея пред него за това тя нито призна нито отрече но обеща да се съобрази с това че той явно вече изпитва страх. Извън яслата той говори и играе с други деца много ,от 8 месечен го събирам постоянно с деца,но в последно време започна само с добре познати деца да играе и говори иначе се залепя за мен,само наблюдава и нищо.Не знам дали това е началото на проблем с детето ми или е някакъв етап в развитието му.Моля Ви за съвет, като детски психолог.

 

Отговор:

 

Здравейте,

описваната от Вас ситуация е по- скоро стандартна: в началото децата, които тръгват с желание на детска ясла или градина са много ентусиазирани, защото единственото с, което разполагат са техните фантазии, подхранвани усилено от нашите думи, колко е хубаво там, където ги изпращаме. Разбира се, когато се сблъскат с реда, правилата, нормите, с факта, че не са любимците на госпожата, за разлика от дома, където са, и то на всички възрастни, идват и първите разочарования и откази.

Колкото до хората, грешите, че няма добри и лоши- на езика на децата това са приятни и неприятни- ще отречете ли, че ние, възрастните също делим другите на желани и не толкова желани?

Дайте с баща му думи на тези негови усещания- вероятно не успява да вербализира случващото се, което го подтиква да преминава към действия, като например да създава симптом или да измисля разни истории.

Това, което за мен би било обект на внимание, са думите на учителките му:каква е причината да се изолира или трудно да се вписва в непозната ситуация?

Наблюдавайте случващото се и пишете как се развиват нещата.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment