Отказ от общуване с непознати, необщителност, своенравност

Въпрос № 17

Публикувано на 03.11.2011, 17:25:53 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте, г-н Стоилов. Дъщеря ми е на 5г. Не е посещавала детска градина .От септември баща й работи в чужбина , а от тогава тя посещава подготвителна детска група в училище. Имаме и второ дете на 2г.

В къщи , пред блока , при баби и познати голямата ми дъщеря е прекалено общителна. Говори и се налага за всичко което иска и не иска. Изразява мнение. Когато й се откаже нещо плаче и се тръшка. Понякога използва й бебешкия език на сестра си, за да получи това което иска.Дори и за най-малките неща постоянно говорим много продължително време и се опитваме да я убедим.

Другата крайност е поведението й на вън. Тя с непознати не общува. Не си казва името, не отговаря на никакви въпроси. Не комуникира и не си играе с децата от подготвителната детската група, която посещава. Правилата хич не ги обича(и в училище и у дома), тропа с крак, дори вдига ръка срещу мен. Не възприема критика,забрани и ограничения. Често в училище отказва да изпълнява поставените задачи , като отговаря че били много трудни за нея и не можела да се справи, изолира се до шкафчето си , където стои и чака доката дойда да я взема. В къщи същите тези задачи изпълнява с лекота с моя помощ . Дори изпълняваме много по-сложни неща, помагам и да учи стихотворенията, решаваме подходящи за възрастта й задачи .В момента в който напуснем учебното заведение, тя се променя – започва да се усмихва и да отговаря на въпроси.

В началото тръгна с голямо желание на училище, после започна да иска аз да оставам при нея, а сега се обеждаваме за да мога да я оставя. В началото учителката казваше , че е нормално след като досега не е била в група, но в последно време намеква, че има някакъв психологичен проблем с детето. За този период тя научи много песни и стихотворения, оцветява, рисува и изрязва сама без помощта на учителката.

Това са само част от моите притеснения. Искам да попитам дали трябва да посетим с дъщеря ми детски психолог?

Благодаря Ви предварително за отделеното време!

 

Отговор:

Здравейте,

действително, много комплицирана е ситуацията, в която се намирате: имате две деца едното от, които е съвсем малко и изисква голяма част от вниманието Ви, другото отказва да приеме реда и ограниченията на обществото, а като капак и мъжът Ви отсъства, т.е. не можете да разчитате на навременна и реална помощ от него.

Въпреки това (а може би, именно заради това), законът и правилата трябва се създават и отстояват- в противен случай ще последва хаос, който обърква още повече децата и ги кара да провокират възрастните за да възстановят реда. Знаете добре, че границите и правилата не само ограничават, но също така показват и кое е позволеното. За почти всяка майка налагането на ред, респективно ограничения е травматичен процес, най- малко поради две причини: защото това и е непознато и трудно (т.е. не тя е фигурата, която трябва да налага бащиния закон); и защото ограничението се приема буквално- като ограничаващо, а не като структуриращо (каквото всъщност е).

Изобщо, ако трябва да си представяте реда като стена, не забравяйте, че стената има две страни и поне две функции: да, в даден момент ограничава, но в същото време и пази, както от външни фактори, така и от вътрешни деструктивни импулси.

Надявам се, не смятате, че прекалено много теоретизирам, но в ситуация като Вашата е по- коректно да Ви покажа общата картина и да изберете път, който можете да следвате, вместо да Ви дам препоръки, които вероятно няма да Ви свършат никаква практическа работа.

При всяко положение, обаче, посещението при детски психолог би оказало много позитивно влияние у дома: както за Ваше успокоение, така и за правилното разбиране, посланието на  дъщеря Ви.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment