Нежелание за храна и напишкване в градината

Въпрос № 15

Публикувано на 14.04.2011, 10:59:13 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Добър ден!
Незнам тук ли е мястото, но искам да споделя моите терзания относно детето ми, което е на 3г. и 8 месеца. Става въпрос за детската градина. От месец Декември тръгна за първи път на детска градина и още неможе да свикне там. Прави какви ли не неща за да направи така, че да се откажем да го водим. Първо,не искаше изобщо да яде там и стоеше гладен по цял ден, после всяка сутрин повръщаше като го заведем, след като мина този период, започна да се напикава след обяд /махнахме памперса още миналото лято/без дори да спи.Има предпочитания към едната от двете госпожи и ги нарича, „добрата“ и „лошата“ госпожа. Като аз самата не виждам разлика в двете госпожи.Виждам го, че се тормози, когато го водим сутрин и се мъчи да ни задържи колкото се може повече там и като си тръгнем задължително ни казва да не забравим да го вземем и пръв да го вземем.

Смятате ли че имаме нужда от някакви по-специални консултации с психолог или това е нормално нещо при децата, които тепърва тръгват на детска градина? Кога ще отмине това? Как да подходим?

 

Отговор:

 

Здравейте,

какви са Вашите предположения за случващото се- обективни затруднения, криза на адаптацията или невъзможност за отделяне и съпътстващите я „тръшкане“ и плач?

Какви са думите, които давате Вие и съпруга Ви за детската градина, за раздялата, за необходимостта и за правилата?

Как реагира детето Ви на нормите и ограниченията изобщо? А Вие?

Периода на отделянето е еднакво травматичен както за децата, така и за родителите и често, когато родителите не са достатъчно уверени в своите действия, децата бързо намират пукнатините в системата, възползувайки се особено ефективно от тях.

Опишете по- подробно семейната среда, за да се опитаме да намерим съвместно реални и адекватни отговори на вашите затруднения.

 

Реплика към Стоилов

Публикувано на 19.04.2011, 10:59:00 ч.

 

Здравейте,
Относно моето виждане за детската градина, смятам че е едно много добро място със добър персонал. В интерес на истината и детето за толкова кратко време научи много песнички и стихчета там и е много щастлив от това. Принципно до тръшкане не се е стигало, но просто всяка сутрин ни трябва време да се уговаряме и да си изпълняваме наши си ритуали за раздяла. Смея да твърдя, че всички неща които се случват с детето са плод на това, че той просто обича да му се обръща специално внимание и да му се позволяват повечето неща които иска да прави, а в детската всички знаем, че това не винаги е възможно. Все пак там има много зеца и трябва правилата да са за всички. А той иска да има правила само за него. Госпожите вече знаят що за дете е и доста му огаждат за да е всичко ок, но нали все пак и другите деца гледат.

От началото му беше много трудно, защото аз започнах работа няколко месеца преди той да тръгне на детска градина и той го изживя като предателство от моя страна. Мъжът ми работи от както се е родило детето и при него този проблем го нямаше. Много му беше тежко, дори след време се отдръпна и започна да ми казва че не ме обича и цялото му внимание се насочи към тати. Следващия удар беше, като започнахме да го водим на детска. Тогава вече съвсем му дойде в повече – мама и тати на работа, а той на непознато място с непознати хора. На мен също ми беше много трудно да се разделя от него и да го оставям сутрин да плаче, но всички ми казваха че е до време.

Към днешна дата, дори след като ви писах миналия път мога да кажа, че за дни детето отново се промени. Вече не се напишква, започна да си носи играчки от вкъщи, а преди и това не искаше и от 3-4 дни не плаче сутрин. Изпращаме се по 10-15 минути, имаме си ритуал за раздяла, е вярно може да сме малко досадни, че те госпожите искат всичко набързо да ства сутрин, но поне оставям детето без да плаче и да страда. Надявам се да намерим най-добрия подход към детето, за да може да се адаптира по-бързо и да се отпусне, защото той и с децата почти не играе. Стои настрана и ги гледа. Записахме го по негово желание на народни танци, ходи два месеца и сега все по-често ми казва че не иска вече да ходи. Какво ще ме посъветвате да го спра или не, защото си мисля, че поне там повече контактува с децата, защото госпожите казват, че танцува с другите.

Ами незнам, май описах горе-долу нещата. Нахвърлях ги така, защото мислите ми са малко разпръснати но май се разбра какво е положението. Дано да подхождаме правилно и Ви моля ако има нещо по-специално като съвет който можете да ми дадете или критика, да го направите. Много благодаря!

 

Отговор:

 

Здравейте,

всъщност Вие много точно сте отговорили на въпроса си, пояснявайки: „…Смея да твърдя, че всички неща които се случват с детето са плод на това, че той просто обича да му се обръща специално внимание и да му се позволяват повечето неща които иска да прави, а в детската всички знаем, че това не винаги е възможно…“

Предполагам, добре знаете, че затрудненията на децата са затруднения на самите родители и всъщност често, неволно, самите ние сме предпоставка за „появата“ на едно или друго поведение или симптом при наследниците ни: „…мама и тати на работа, а той на непознато място с непознати хора. На мен също ми беше много трудно да се разделя от него и да го оставям сутрин да плаче, но всички ми казваха че е до време…“

Радвам се, че сте намерили път към детето си и вече посещението в детската градина не е мъчение за всички: „че за дни детето отново се промени. Вече не се напишква, започна да си носи играчки от вкъщи, а преди и това не искаше и от 3-4 дни не плаче сутрин…“. Всъщност, носенето на играчка извън дома е именно този преходен обект, който спомага по- лесната раздяла и адаптация към новото- все пак макар и извън дома детето има нещо познато, което да му напомня за него и да го успокоява, когато е тревожно.

Що се отнася до ходенето на танци или каквото и да е друго занимание е добре да го оставите да намери собственото си желание, като трябва внимателно да балансирате между нуждата му да придобива различни опитности от една страна и да не скача от занимание на занимание (бягайки веднага щом се появи неудоволствие), от друга.

 

Реплика от 29.04.2011, 11:46:46 ч.

 

Благодаря ви д-р Стоилов! Смятам, че наистина нещата ще се оправят с времето.Ще се вгледаме със съпруга ми и в собственото ни поведение и ще се опитаме да запазим детето спокойно, и ще направим така, че да се чувства сигурно и спокойно и в детската гредина, т. е и на това място, което прекарва без нас.

 

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment