Депресивност и агресия при направена забележка

Въпрос № 8

Публикувано на 15.09.2009, 10:46:00 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

 

Здравейте!
Имам момиченце на 4 годинки.Понякога се чувствам безсилна и незнам как да общувам с нея.Много е любознателна .Учи се да пише.рисува много хубаво.Пее танцува обожава животните.но има моменти в които дори и от малка забележка изпада в нещо като истерия.Посяга крещи дори тръгва да ни се крие или да бяга.В тези моменти дори и не чува какво и говоря.Неиска да слуша и започва да крещи още по-силно.В детската градина в която ходи казват че е много умно и находчиво дете.Там не е създавала проблеми.всички там са възхитени от нея но вкъщи го прави.Изисква си изключително търпение и нерви от моя страна за да я успокоя.Моля Ви за съвет!

 

Отговор:

Здравейте,
без да имам лични впечатления от дъщеря Ви, както и допълнителна информация от Вас не бих могъл да се ангажирам с мнение, но това, което описвате ми напомня един мой пациент с, когото работих преди повече от 10 години:

по времето, в което започнах работата си с него, той тъкмо бе започнал като ученик в първи клас. До този момент всичко се бе развивало перфектно- умееше да чете, да пише, рисуваше и пееше много добре. Малко след започване на учебната година образа на много успешно и будно момче рязко се променя- започва да крещи, да плаче, да изпада в депресивни състояния. След няколко месечна работа постепенно започна да изплува един различен образ, инвестиран от родителите, който в училище повече не можеше да бъде поддържан- образ, олицетворение на перфектността. Мисълта, че нещо, което прави може да не е идеално го докарваше буквално до лудост, от там произтичаше и невъзможността му да понесе съвет (на дай Боже, пък упрек) от страна на учителите. За него имаше една единствена възможност- да бъде постоянно в желанието на околните- всичко останало бе неприемливо…

Потърсете консултация с детски психолог: ситуация, която може да се реши относително лесно, оставена да се развива „по инерция“ или с надеждата „с времето да отшуми“, може да обърка целия живот на зрелия индивид, в последствие.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment