Отказ от храна и сън, тревожност

Въпрос № 70

Публикувано на 23.11.2014, 14:24 ч.

Въпросът е зададен тук: http://konsultant.rozali.com/komentari/27273_0.html#comments

Здравейте,
Имам много голям проблем с моето дете.Той е почти на годинка.
Ще започна от самото начало за да бъда по полезна.
Роди се недоносен с ниско тегло и поради тази причина ми казваха да го храня на всеки 3 часа докато направи 4 килограма, и с това хранене му разстроих съня още в самото начало. Смятах че, ще се оправи с времето. но преди около месец – два стана по сериозно. Започна все по малко да спи нощно време, спря да заспива сам в неговото легло и нищо не го успокояваше за да заспи отново. За капак на всичко това преди 3 седмици се разболя и се наложи болнично лечение и го боцкаха всеки ден в продължение на 1 седмица.Резултатът от това стана още по трагичен. Отказа да се храни в продължение на седмица и половина а спането за 24 часа е около 3 часа денем и нощем се събужда в рев на всеки 2 часа. Опитах какво ли не за да се успокои без резултат. Не желае да легне при мен на спалнята нито да се приспиваме по друг начин. Давам му от около 4 дни дормикинд и дентокинд понеже му избиват доста зъби, но от тях няма никакъв ефект. Ще съм Ви много благодарна ако ме посъветвате как да реагирам на ситуацията така че, да съм полезна на детето си и да се успокои.

 

Отговор:

 

Здравейте,

за съжаление, тревогите и болките на децата ни, са най- плашещи за нас- родителите, когато са още малки и беззащитни ,но най- вече, когато не могат да ни кажат, кое ги притеснява…

В случая, който описвате, има множество фактори, които карат детето да страда: специалният режим, който трябва да спазвате, за да наддаде липсващите килограми, медицинските интервенции, които често са по- грубо изпълнени, а обикновено и лишени от всякакви думи и обяснения защо това се случва, никнещите зъби, предхождани от температура, а още- по- преди това от колики, Вашата тревога, присъща на всяка нормална майка. Всички тези фактори, натрупвани във времето, неминуемо водят до тревоги и плач.

Това, което би било най- адекватно към ситуацията, колкото и парадоксално да Ви звучи, е да успокоите себе си. Когато не сте прекомерно тревожна от случващото се, това моментално ще бъде усетено и от детето Ви, а когато можете да се отпуснете, макар и малко, тогава ще намерите и верните думи, които да признаят страданието, което изпитва сина Ви, но същевременно и да му дадат надежда, че всичко ще се нормализира. Обърнете основно внимание на себе си, починете си, поговорете с партньора си и му позволете да Ви успокои.

Има ли човек до Вас, на когото можете да се доверите и да се отпуснете? Бащата грижи ли се достатъчно за детето и за Вас? Почивала ли сте скоро или сте непрекъснато под напрежение?

Заповядайте в кабинета ми да поговорим за тази толкова тревожна за всеки родител, ранна детска възраст.

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment