Фантaзмът като основен критерий при избора на партньор

Материалите на тема „семейно щастие” изобилстват от съвети, прозрения и напътствия. Винаги съм се учудвал как нещо толкова сложно, каквото е съжителството с друг човек, може да се сведе до спазването на няколко прости правила.

Ако трябва да се сравни с нещо, то отношенията между партньорите най-много наподобяват прожекционен апарат и екран, на който той прожектира. Това с особена сила важи за началото на повечето връзки. Тогава обикновено партньорите са толкова обсебени от пълнотата на фантазиите си, че чак имат усещането, че това, което проектират един върху друг, е всъщност един и същи „филм”.

 

Тази еуфория се поддържа и от липсата на „фокусно разстояние”, на дистанция, която влюбените старателно избягват, опитвайки се къде образно, къде напълно реално, да се погълнат взаимно. И наистина – започнете да доближавате пръста си до очите и ще забележите, че когато е достатъчно близо, очертанията му почват да се размиват и стават неясни. При достигането на тази точка във взаимоотношенията реалността отстъпва място на фантазиите и партньорите започват масивно да проектирт върху екрана (другия) своите желания за това, каква  трябва да е „половинката”, без въобще да си дават сметка за реалните очертания на човека отсреща, да не говорим пък за това дали му е по мярка образа, така старателно опитващи се да му наложат.

С други думи казано, доста често в началото на връзката партньорите са влюбени във фантазиите си за другия, но не и в реалния друг.

Когато след неуспешните опити да се погълнат и да се слеят в едно,  достигнат до прозрението, че вероятно няма да стане, с удивление откриват, че човекът до тях съществено се различава от образа, който така дълго са поддържали във фантазиите си. Естествено в този момент се чувстват „грубо излъгани” и започват едно тотално деинвестиране от изгражданата връзка. И тук се появяват големите разочарования – освен че тази инвестиция е абсолютно невъзвращаема (всеки смята, че е инвестирал повече от партньора), „обръщането на листа” е съпроводено с една нова, пропорционалномащабна инвестиция на всевъзможни негативи у доскоро боготворения обект. Резултатът  е много болка отчаяние и загуба на доверие (съпроводена с желание за мъст) към противоположния пол.

От практиката си съм забелязал, че обикновено това е вододелът в една връзка – голяма част от хората се разделят, но има и такива, които успяват да продължат заедно – изоставят така старателно градената илюзия за другия, приемайки за собствена сметка болката и разочарованието, породени от сблъсъка на фантазма с реалността, предоговориряйки отношенията си, като хора, които реално сега за първи път се срещат с партньора си в неговите реални измерения.

Често срещани са и диаметрално противоположните очаквания към другия пол. Обикновено жената, срещайки даден мъж, си казва: „Да, интересен е, но като променя това-онова може да стане перфектен…” и започва една „мека” офанзива за промяна на навици, приятели, прическа, речник, интереси и т.н.

В същото време мъжът си представя нещата по-скоро да останат неизменни: очаква жената да е все така толерантна към хобитата и приятелите му, както в началото, очаква да има желание за интимна близост, толкова голямо, каквото е било при първите им срещи, очаква да е все така мила и любвеобилна, както докато са били все още гаджета.

И тук отново сблъсъкът на реалността с фантазиите взема жертви и от двете страни на барикадата. А барикада наистина има, защото повечето двойки предпочитат, пребивавайки във фантазиите си, да хвърлят неимоверно много усилия и енергия да „прекрояват” другия по свой шаблон. Както обаче добре знаем, никой не обича да носи дрехи, които не са му по мярка и го „стягат”.

Един от изходите от този „омагьосан кръг” е да дадем необходимите думи, да изговорим очакванията си, фантазиите си, страховете и опасенията си с партньора, вместо да се осланяме единствено на страстта, като на абсолютна панацея  в момент на криза.

За съжаление, често, когато на мястото на думите в началото е била поставяна единствено сексуалността, в даден момент това вече е абсолютно недостатъчно, но тъй като думи не е имало и в началото, сега те отново липсват. И съвсем резонно на тяхно място идват взаимните упреци, обвинения и дълго премълчаваната болка. В този случай е малко вероятно партньорите вече да имат собствен ресурс да минат  отвъд. Не защото не искат. Защото не могат. А не могат, защото не говорят на език, разбираем и за двамата.

За да се чуят е необходим един трети, който да триангулира отношенията, да уеднакви езика и да постави основите, на диалога, който в началото е бил пренебрегван за сметка на друго. Едва след това могат да продължат сами.

 

Оригиналът на статията съм публикувал тук:

http://intimno.rozali.com/lubov/p10558.html

Автор:

Стоилов

Валентин Стоилов е бакалавър по психология, магистър по семейна терапия и консултиране на лица с увреждания към Софийски Университет „Св. Климент Охридски“. От 1999 година работи като детски психолог и педагог, от 2002 година и като терапевт към група за индивидуална психоаналитична психодрама. Редовен член е на Българска асоциация по психотерапия и БАПО. Управител на „Детско развитие“ ЕООД. Семеен, баща на тийнейджър.

No Comments

Post a Comment