Повечето родители очакваме детето да мисли по някакъв образ и подобие на начина, по който ние размишляваме, а това е съвсем невъзможно, разбира се. Детето е дете, а ние сме възрастни. Има родители, които са инфантилни, но няма деца, които преждевременно да са станали...
Зад тези взаимоотношения се крият несъзнавани хомосексуални тенденции и влечения, които могат да доведат до действителни хомосексуални връзки. Подобни връзки са половинчато бягство от неизбежния и поради редица вътрешни и външни причини неуправляем на този етап стремеж към противоположния пол.
Подрастващите са извънредно агресивни и се държат зле с родителите си и всеки, податлив на такова отношение - домашни помощници, слаби учители, мразени съученици. Когато омразата достигне тази точка на насищане, нуждата да се запазят доброто, получаването и даряването на любов се изостря неимоверно.
По-голямото дете се грижи за бебето като възрастен и ние му се възхищаваме: „Истински малък баща/малка майка." Но и за двете страни е много лошо да се казва това...
Първото нещо, което трябва да се направи след раждането на човешко същество - мъж или жена, - е да го представим на всички. То се ражда и трябва да го посрещнем и да назовем неговото място с думи, като представим един след друг членовете...
Виждала съм деца, на които не беше говорено за смъртта на бабата. Едно от тях за три месеца изостана с цели два класа, до степен да забрави да пише. То беше седем-осем годишно...
Майката трябва винаги да говори на детето си, защото думите остават и след изчезването на този, който ги е изрекъл. Затова деца, на които не се говори достатъчно, имат истинска фобия и към най-малката раздяла.
Но, изглежда, то разбира дори много повече: смятам, че още преди да е схванало граматиката на езика, то възприема несъзнаваното послание, отправено към него с дълбоко уважение и желание да му се обяснява...
За децата е много важно да разнообразяват играчките, с които усъвършенстват своя усет и интелигентност. Играчка, която вече не крие никаква изненада или загадка, е напълно излишно да бъде съхранявана- тя само заема място.
Играта винаги е надежда за удоволствие. Постигнато или не, то представлява опит със самия себе си, всеки път успешен и създаващ обновено себеосъзнаване, а понякога и познание за другите, дори ако „играчката завърши с плачка", както се казва.